събота, 25 юни 2016 г.

Mid-Year Book Freak Out Tag



Благодаря на Ади за тага. Ще се възползвам от възможността да тагна Вероника , Габриела, Теодора, Книгоядците и Натали. И всички останали, които не са го направили и имат желание, също да се чувстват поканени. 

1. Най-добрата книга за 2016.
,,Тайната история'', ,,Океанът в края на пътя'', ''A Song for Ella Grey'' на David Almond.

2. Най-доброто продължение за 2016.
,,Възходът на номер девет'' на Питакъс Лор aka единственото продължение, което съм чела тази година. И все пак книгата е просто страхотна, а поредицата става все по-изпълнена с екшън, напрежение и интересни персонажи с всяка следваща книга.

3. Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си.
,,Неизчезваща'' на Александра Бракен, ,,Ритуалът'' на Радко Пенев и ,,Летни дни и летни нощи".

4. Най-желани предстоящи издания през втората половина от годината.
Дори не знам кои книги ще излизат тогава...

5. Най-голямо разочарование.
,,Миг преди никога'' на Джесика Редмерски. Бях ужасно подведена от хубавото начало на тази книга. Да не забравяме и ''The 100'' на Kass Morgan. Има и други книги, от които не останах очарована, но само от тези имах големи очаквания.

6. Най-голяма изненада.
,,Булото'' на Мартин Маринов.

7. Любим нов автор (с дебютна книги или нов за теб).
Дона Тарт ме спечели изцяло с ,,Тайната история''. Дори ще наруша един от навиците си, а именно да не чета повече от една книга от определен автор, стига да не е поредица.

8. Нов герой, по когото си падаш.
Лайтсонг от ,,Спиращият войната'', Дунди от ,,Тъмна дарба'' и Уесли от ''The Duff''.

9. Най-нов любим герой.
Блашуивър отново от ,,Спиращият войната'', Бианка от ''The Duff'' и Клеър от ''A Song for Ella Grey''.

10. Книга, която те е разплакала.
О, ами не си спомням да има такава. Не е, защото книгите не са ме докоснали, повярвайте, аз просто не плача много-много по принцип.

11. Книга, която те е зарадвала.
,,Даркмут'', ,,Рубиненочервено'', ,,Перфектна химия''.

12. Любима книга, превърнала се във филм, който си гледала тази година.
''The Duff'' на Kody Keplinger без съмнение.

13. Любимо ревю, което си написал-а през тази година.
Ох, не мога така, обичам си ги всичките..

14. Най-красивата книга, която си си купила и/или получила.
,,Гневът и зората'', ,,Сбогуване'' на Лиза Макман, ''A Song for Ella Grey'', ,,Денонощната книжарница на мистър Пенубра''.

15. Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината.
 ''Run'' на Kody Keplinger, ,,Неизчезваща'', ,,Инкансерон'', ,,Под купола'', ,,Мол Фландерс'', ,,Джейн Еър'' и всички изброени в предишната категория без третата. 
  

петък, 24 юни 2016 г.

Ревю на ,,Аз преди теб'' - Джоджо Мойс

 

“You can only actually help someone who wants to be helped.”

,,Аз преди теб'' на Джоджо Мойс е книга, която отправя някои ценни послания към читателите за важността да се осмелиш да рискуваш, да опитваш нови неща, да живееш. И все пак този роман е лишен от нужната оригиналност и пъстрота, за да ми се хареса.

Книгата проследява историята на двадесет и шест годишната Луиза, на която се налага бързо да си намери нова работа, след като бива уволнена от кафенето, където работи. Когато й предлагат да стане личен асистент на мъж с увреждания, в отчаянието си тя решава да опита. Неочаквано, тя се привързва към Уил - човека, за които трябва да се грижи, и узнавайки, че той иска да сложи край на живота си, нейна цел става да му покаже красивото в живота и да промени решението му.

Допадна ми начина, по който са поднесени толкова тежки неща като всички трудности, с които един човек с увреждания се бори в ежедневието си и болката, която му носи мисълта, че животът му никога няма да е същият. Историята не е наситена с излишен драматизъм като повечето с подобна тематика. Обаче начинът на писане откровено казано не ми харесва особено. Не е поетичен, а на моменти сух и като цяло някак си твърде обикновен и скучен. Отделно от това ме подразни и това, че авторката предоставя всичко наготово на читателя, не му дава време да се замисли, да стигне сам до посланията, вложени в книгата.

В началото Луиза ме спечели с оживеността и чувството си за хумор. Но в някакъв момент се изпълних с презрение към нея. Тя се отличи като един повърхностен и глуповат персонаж без мечти, които да я теглят напред. Просто не е от онези герои, които сами се осъзнават и не чакат да дойде онзи ''специален'' човек и да ги напътства в живота. Тя нямаше смелостта, дързостта сама да промени живота си, да го изпълни със смисъл.

Отчасти ми допадна образа на Уил или по-скоро онова, което показва ситуацията, в която той се намира - че има неща, с които, ние, хората, понякога не успяваме да се преборим. И въпреки че разбирах положението му, не можах нито да го обикна, нито да изпитам състрадание към него.

Книгата показва, че човек трябва да приема хората такива, каквито са, и просто да ги обича, и това е нещото, което истински ме грабна. Не ми хареса обаче, че как докато Луиза се бори да приеме Уил такъв, какъвто е,  той нея така и не успява. Не спря да налага волята си върху нея, буташе я в посоката, която смяташе за правилна, вместо да се опита да развие ''способностите'', които твърдеше, че тя има. Отказваше да приеме, че тя може би просто не е родена за невероятния, вълнуващ живот, който той смята, че всеки е длъжен да води.

Онова, което няма да прочетете на страниците на този роман, онова, което авторката е пропуснала, е, че за да изживее добре живота си, човек трябва да прави нещо, което го влече, което му идва отвътре, а не нещо натрапено, дори и от човека, в когото е влюбен. Щях да приема края на тази история и може би дори да я заобичам, ако Луиза бе следвала собствения си глас, не нечий чужд.

,,Аз преди теб'' е ненатоварващ роман с отчасти интересна идея и хубаво послание, но изпълнението не е никак задоволително. Надявам се вие да успеете да се свържете и с историята, и с героите. Аз не успях.

П.С.: Не знам как уцелих да публикувам това ревю точно в деня на премиерата на филма в България. Надявам се той да ми хареса повече.



неделя, 12 юни 2016 г.

A-Z Bookish Survey



Благодаря на Румяна за тага. От своя страна аз тагвам Ралица, Анна и Кристина.

1. A като Author: Автор, от който имаш най-много книги:
Срам ме е, но Л. Дж. Смит. Като бях на 12, бях голям фен на ,,Дневниците на вампира''. Все още смятам, че има някои интересни мотиви, вплетени в някои от книгите, но омръзата ми към персонажите е безкрайна. На второ място се нарежда Сара Шепард. Все още си обичкам книгите й, колкото и шантави и глупави да са главните герои. Тази жена знае как да плете интриги, да насища романите си с мистериозност и да създава толкова много обрати, че човек съвсем да се обърква.

2. B като Best: Най-доброто продължение някога:
Определено ,,Индигова магия'' на Ришел Мийд.

3. C като Currently reading: Коя книга четеш в момента:
,,Аз преди теб'' на Джоджо Мойс. Да си призная, никога не бих посегнала към тази книга, ако не предстоеше излизането на екранизацията. Колебая се дали да пиша ревю, но може би ще се навия, защото определено имам какво да кажа за романа - и лошо, и добро.

4. D като Drink of Choice While Reading: Коя е любимата ти напитка докато четеш:
Мляко, придружено с бисквитки.

5. E като E-reader or Physical Book?: Предпочиташ да четеш книги на хартиен носител или електронни книги:
Както многократно съм споменавала, предпочитам книги на хартиен носител, въпреки че преди бях много запалена и по електронните.

6. F като Fiction: С кой герой от книга би излизал/а в гимназията:
Камерън от трилогията за братята Улф на Маркъс Зюсак. Макар че като се замисля, с него бих излизала абсолютно винаги.

7. G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/а, че си дал/а шанс:
,,Делириум'' на Лорън Оливър.

8. H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е като истинско бижу:
,,Сянката на вятъра'' на Карлос Руис Сафон и ,,Тайната история'' на Дона Тарт. 

9.I като Important: Важен момент в живота ти на читател:
Първият път, когато нашите ме заведоха в кафе-книжарница Orange. Никога нямаше да заобичам книгите толкова, ако не беше това.

10. J като Just finished: Книга, която току-що си приключил/а:
,,Булото'' на Мартин Маринов.

11. K като Kinds of Books You Won’t Read: Какви литературни жанрове не четеш:
Знам ли, по-научните книги може би..

12. L като Longest Book You’ve Read: Коя е най-дългата книга, която си чела:
По-скоро недочела... ,,Стъклените книги на крадците на сънища'' на Гордън Далкуист. Не авторът е виновен, а редактора. Тази книга можеше да е толкова по-интригуваща, ако беше посъкратена.

13. M като Major Book Hangover Because Of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза:
Чувствам се надрусана всеки път, когато чета, така че всяка книга би могла да попадне в тази категория.

14. N като Number of Bookcase You Own: Колко библиотеки за книги имаш:
Две, но вече не са достатъчно..

15. O като One Book You Might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чел/а повече от веднъж:
,,Ще те чакам'' на Джей Лин и ,,Пленница на смъртта'' на Мег Кабът частично съм ги препрочитела и никога няма да си го простя..

16. P като Preferred Place To Read: Къде обичаш да четеш:
В леглото.

17. Q като Quote that inspires you/give you all the feels from a book you’ve read: Цитат от книга, който те вдъхновява:

Мисля си за мачовете, които знаеш, че ще спечелиш, за мачовете, които знаеш, че ще загубиш, и за другите, за които не знаеш. Мисля за мачовете между тях.
Сега аз гледам към улицата.
И заговарям.
Казвам го.
– Не губи сърцето си, Руб.
Брат ми отговаря много ясно, без да помръдне.
– Не се опитвам да го изгубя, Кам. Опитвам се да го намеря.

- Маркъс Зюсак, ,,Да се биеш с Рубен Улф''

18. R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател:
За всички истории, които бих обикнала, но за чието съществуване нито предполагам, нито ще науча.

19. S като Series You Started And Need To Finish (all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края:
,,Вампирите от Морганвил'' на Рейчъл Кейн и ''Vampire Kisses'' на Ellen Schreiber заради доброто старо време и това, че ме направиха истински читател.

20. T като Three of Your All-Time Favorite Books: Кажи твоите три най-любими книги:
Хайде, стига.. Само три?

21.U като Unapologetic Fangirl for: Непростим фен на...
Поредицата за братята Улф на Маркъс Зюсак.

22. V като Very Excited For This Release More Than All The Others: Коя е книгата, чието излизане очакваш с нетърпение:
''Run'' на Kody Keplinger.

23. W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик:
Непостоянността ми към книгите. Любовта ми към една определена от тях бързо избледнява и книгата бива заместена от друга в сърцето ми. Ако това може да бъде определено като навик..

24. X като X Marks The Spot: Start at the top left of your shelf and pick the 27th book: Посочи 27 книга на най-горния ти рафт започвайки от ляво надясно:
,,Птиците умират сами'' на Колийн Макълоу. Мразя. Тази. Книга.

25. Y като Your Latest Book Purchase: Коя е последната книга, която си купи:
,,Камък от любов'' на Юлиян Попов.

26.Z като ZZZ-snatcher book (Last Book That Take You WAY Late): Коя е последната книга, която те е държала буден/а до късно:
Обичам и съня си, и четенето и добре умея да ги съчетавам така, че да не ми се налага по цели нощи да стоя будна.

петък, 10 юни 2016 г.

Ревю на ,,Булото'' - Мартин Маринов


Угризението по лицето й е като восъчен печат от онзи свят. Пианото, на което е свирила, го няма и ръцете й висят безпомощни, доскоро вероятно изливали върху клавишите от слонова кост премълчаните си жалби, изтръгващи непонятни звуци от гърлото на другия свят, откъдето идва. Ако човек възкръсва, вероятно изглежда така. Силует без плът и съдържание. 

,,Булото'' на Мартин Маринов е едновременно красива и болезнена изповед за раздвоението на сърцето и ума в едно бурно и несигурно време, показваща преходността на всичко. Авторът ни разказва по лиричен и помитащ начин една страшна история за отнемането на човешката самоличност, пречупената воля и понякога спасителната, друг път разрушителна сила на любовта. 

Книгата ни представя живота на един човек, откъснат от света, не само физически. Мъж, който е един от последните обитатели на запуснато, изоставено село. По-голямата част от историята е предадена чрез ретроспекция и се съсредоточава върху сменянето на имената на българските турци през 80-те години, този несправедлив и жесток ,,възродителен процес'', и любовта на нашия безименен главен герой и Мария.

Дали може да съществува нещо на този свят, ако липсва вдъхновяващото присъствие на някой, който да го види?
И ако този някой го няма, не е ли все едно дали то съществува, или не?

Може персонажите, като изключим Исинаа, да не ми се сториха достатъчно истински и плътни, но успях да ги обикна заради онова, което ни показват - че понякога човек не може да остане верен докрай дори на любовта си - и начина, по който са описани чувствата и лутането им и са вплетени в историята. Отчаяние, безсилие, обич, надежда - всички те се сливат в едно в тази книга. 

Първите и последните няколко страници имат най-силния заряд, защото проследяват живота на главния герои след масовото изселване на жителите - изолацията, самотата, острата носталгия по някогашната оживеност на селото, в което времето сега сякаш е замръзнало. Също така именно в последните страници е онова любимо мое послание - това на Исинаа, - че ако Бог съществува, то той е един, че вярата не трябва да разделя хората, а да ги събира.

Не знам какво иска, но мълчи. Мълчи с онова мълчание, което е просто топла тишина - спокойна, уверена и одушевена. Не знам дали е джамия, или черква, но ще се помоля в нея.

Препоръчвам ви ,,Булото'', един силно въздействащ, затрогващ и емоционален роман, която ни превежда през тежките години на възраждането, показвайки ни нарушеното равновесие, пропастта, зейнала между българи и турци, и крехкостта на любовта.


Благодаря на издателство Deja Book за възможността да усетя всичката красота на тази книга!


понеделник, 6 юни 2016 г.

Ревю на ,,Спиращият войната'' - Брандън Сандърсън


Въображаемите неща често се оказват единствено съществените в човешкия живот.

,,Спиращият войната'' на Брандън Сандърсън е епична и наелектризираща книга, написана с размах, която ни потапя в свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда - свят на богове, враждуващи и контрастиращи помежду си царства, магия, цветове и битки. Изградена е една напрягаща и жива атмосфера, която омайва читателя. 

Войната между Идрис и Хиландрен изглежда неизбежна, така че единственото, което може да се направи, е да бъде забавена. Но единственият начин е като краля на Идрис прати една от дъщерите си да се омъжи за кралят на Хиландрен. В  егоистичен пристъп на любов към най-голямата си дъщеря Вивена, която от дете е обучена да оцелее в двореца на Богът крал, той праща най-малката и най-неподготвена Сири на почти сигурна смърт. Дворецът обаче се оказва раздиран от борби за власт и отвън, и отвътре.

Идеите, заложени в книгата, и съградения от автора свят са оригинални и така добре развити, че за мен не беше никак трудно да се свържа с историята и да се почувствам като част от нея. Изключително интригуващи са религията на хиландренците, способностите на Пробуждащите от различните Извисения, както и вярването, че боговете се Завръщат с определена цел - да споделят нещо за бъдещето или отвъдния живот, да отдадат Дъха си, за да спасят някого, да направят нещо значимо. 

Обичам как авторът придава на така недостижимо изглеждащите богове съвсем човешки чувства и качества, показвайки че във всеки човек има нещо божествено, както и обратното. Сандърсън е изградил силни и пламенни персонажи, всеки от които е важен и може с едно свое решение да предизвика голям и неочакван обрат на събитията. Героите сякаш са свързани с тънки нишки, които понякога се късат, а друг се умножават, което прави взаимоотношенията между тях изключително интересни за проследяване.

Обикнах Вашер изцяло, той е един от най-впечатляващите персонажи.  Освен като груб и корав, той се открои и като справедлив, лоялен, понякога дори и мил. До последно се стараеше да поправи миналите си грешки и да вземе най-правилното решение, но въпреки това успя да остане сравнително спокоен, решителен и устремен. Понякога ми се струваше, че с неговия необикновен, кръвожаден и надарен с разумен меч - Нощна кръв - са почти като едно цяло. 
Вивена ми харесваше донякъде и в началото - разумна, отговорна и сдържана. В последствие откри по-емоционалната си и ранима страна под влияние на ужасните неща, които я сполетяха, но все пак не се пречупи.
Вашер и Вивена доста си пасват като двойка. Хареса ми тяхната борбеност, това как действаха като екип и си помагаха, но и как все пак можеха да се справят и сами, когато се налага.

Допадат ми промените, които настъпиха у Сири и Сузеброн - Богът крал, както и отношенията им, въпреки че като цяло те двамата са по-семплите и невпечатляващи герои. Богът крал успя да си завърне властта, а Сири стана по-овладяна и разумна. Но сравнени с Вивена и Вашер, те са доста пасивни и наивни, така и не успяха сами да направят кой знае какво за предотвратяването на войната, както ми се искаше.

- Ти си бог. За мен поне. Все едно колко лесно може да бъдеш убит, колко Дъх имаш или как изглеждаш. Свързано е с този, който си, и с това, което значиш.

Лайтсонг моментално ми влезе под кожата. В началото той криеше несигурността си зад хумор и водеше мързелив и безцелен живот. Въпреки че бе разкъсван от съмнения, той тръгна по път, който го доведе точно там, където трябваше да бъде, и разкри човека, който дълбоко в себе си винаги е бил - непоколебим, отдаден и достоен. Блашуивър също е просто невероятна.  Под разголените облекла и амбициите си, тя криеше толкова сила, уязвимост, доброта и интелигентност. Тя, заедно с Ларимар, първа повярва в Лайтсонг и го подтикна да поеме отговорност. Останах трогната от начина, по който е обрисуването приятелството им - как двамата се подкрепят, предаността им един към друг, закачливите им понякога, а друг път - сериозни - разговори и непознатите неща, които отключваха у другия. 

- Знам, че би могъл да ми се противопоставиш - каза тя. - Но помислих, че все пак бих могла да ти повлияя. 
- Можеш - отвърна той. - Както каза, ти ме въвлече във всичко това. 
Тя поклати глава, все взряна в очите му. 
- Не мога да реша кое чувство към теб е по-силно, Лайтсонг. Любовта ми или разочарованието ми.
Той хвана ръката й и я целуна.
- Приемам и двете, Блашуивър. С чест.

Двамата наемници - Дент и Тонк Фах - пък са един от основните източници на духовити коментари и искрено се забавлявах на сцените с тях. Дори когато разкриха и по-тъмната си страна, това далеч не ми попречи да се наслаждавам на присъствието им.

Дент поклати глава. 
- Няма съвпадения, стане ли въпрос за този човек, принцесо. Ако ви е наблюдавал, може да заложите на Цветовете, че знае точно коя сте и откъде сте. - Погледна я в очите. - И вероятно се кани да ви убие. 
Вивена замълча.
Тонк Фах отпусна ръка на рамото й.
- А, не се притеснявай, Вивена. Той иска и нас да убие. Поне си в добра компания.


За самия край са запазени най-важните и шокиращи разкрития, немислимите съюзи и предателства, силните чувства, което го прави незабравим и наситен с много емоции и действие, както и любимата ми част от книгата. 

Препоръчвам ,,Спиращият войната" на всички, които търсят увлекателно, свежо и пленяващо фентъзи.



четвъртък, 2 юни 2016 г.

May Wrap-Up and June TBR


Този месец беше изключително продуктивен не само откъм прочетени книги, но и откъм закупени от Панаира на книгата. Говорейки за Панаира, искам да благодаря на Ади, Криси и Симеон, че направиха книжното пазаруване на 25-ти толкова по-интересно и ободряващо. Много хубаво е чувството да бъдеш с толкова зареждащи и вдъхновяващи хора, с които можеш да дрънкаш на дълго и на широко за всичко, което те вълнува.

Започнах месеца със ,,Самодива'' (ревю) на Краси Зуркова (оценка в Goodreads: 4)

Второто ми четиво за месеца беше ,,Тъмна дарба'' (ревю) на Александра Бракен (оценка в Goodreads: 4)

Третата книга, която прочетох, бе ,,Рубиненочервено'' (ревю) на Керстин Гир (оценка в Goodreads: 4)

Четвъртата прочетена книга беше ,,Океанът в края на пътя'' (ревю) на Нийл Геймън (оценка в Goodreads: 5)

Следващата книга бе ,,Разум и чувства'' (ревю) на Джоана Тролъп (оценка в Goodreads: 3)

Шестата - ''A Song for Ella Grey'' (ревю) на David Almond (оценка в Goodreads: 5)

И последния седми роман, до който имах удоволствието да се докосна, и може би един от най-добрите за месеца, беше именно ,,Тайната история'' (ревю) на Дона Тарт (оценка в Goodreads: 5)

През юни се надявам да успея да довърша ,,Спиращият войната'' на Брандън Сандърсън, както и да прочета ,,Булото'' на Мартин Маринов, ,,Гавин и завръщането на магията'' на Джеймс Тредуел, ,,Аз преди теб'' на Джоджо Мойс, ,,Библиотеката на Въглен връх'' на Скот Хокинс и ,,Камък от любов'' на Юлиян Попов.