събота, 30 април 2016 г.

April Wrap-up and May TBR



Добре, през месец април не прочетох толкова книги, колкото ми се искаше и все пак бройката лично за мен е.. впечатляваща. 

Книгата, с която започнах месеца и най-малко любимата ми, е ,,Алена кралица'' на Виктория Айвярд (оценка в Goodreads: 3/5, макар че е по-скоро нещо от порядъка на 2.7)
Все още, дори след прочитането на тази книга, не разбирам какво хората толкова й харесват. Единственият й плюс е начинът на писане на авторката - увлекателен и приятен. Благодарение на нейния стил, ,,Алена кралица'' се чете бързо и лесно, а и до голяма степен прави дори безкрайно изнервящите неща в историята до някъде поносими. 
Сюжетът - типичен за антиутопия и лишен от пълнота, въображение. Супер нереалистично беше как Алената гвардия прие да си сътрудничи с Мейвън - брата на бъдещия крал - и дори не се замислиха, че е възможно той да лъже. Що за кухи бунтовници! И все пак  харесах идеята да сложат съобщението към Мер в чаша чай, за да бъдат затрити доказателствата след това. Макар че не е ли някак аматьорско? 
Героите - безсрамно и неадекватно тъпи. Дори злодеите нямат капчица акъл, но за техен късмет противниците им са далеч по-закъсали. Любовният триъгълник - СКУКА! Най-добре всичките да умрат! Всичките тези досадни принцове, историята за изгубената принцеса и празненствата на Сребърните твърде много ми напомняха за поредицата ,,Трил" на Аманда Хокинг. Която мразя.
Краят - мега предвидим, макар и очевидно не и за безумно простата Мер. Тези ,,обрати", за които говореха доста блогъри, така и не ги видях.
 

Втората книга, която прочетох, беше ,,Възходът на номер Девет'' на Питакъс Лор (оценка в Goodreads: 5/5) 
Мога да заявя, че тази поредица става по-добра с всяка следваща книга. Първата книга е безкрайно отегчителна и мудна, а и пълна с недоизградени и дразнещи образи. Втората е невероятна, защото има много загадки, напрегнати моменти и доста от главите са от гледната точка на Марина - нов персонаж, изключително приятна, забавна и свежа героиня, а и се появява Ектор - най-добрият й приятел, който е просто уникален. Във ,,Възходът на номер Девет'' има дори повече битки, екшън и вълнуващи, нови персонажи като номер Девет и Осем. Надявам се от издателство Колибри най-накрая да преведат четвъртата книга, но дори и да го направят, не ми се чака, така че сигурно ще я подхвана на английски.

Третото ми четиво за месеца беше ,,Перфектна химия'' (ревю) на Симон Елкелес (оценка в Goodreads: 5/5)

Четвъртата - ''The 100'' на Kass Morgan (оценка в Goodreads: 3/5)
Винаги ми е много интересно да наблюдавам как различни хора продължават една и съща история и това ме подтикна да се докопам до тази книга. И все пак очаквах повече най-вероятно заради сериала, чиито два първи сезона обожавам.
Начинът на писане е приятен, но действието в книгата е твърде бавно или по-скоро нищо чак толкова не се случва. Не е чак скучно, но определено е дразнещо (направо вбесяващо) на моменти. Няма достатъчно екшън - нява битки, напрежение и т.н., от които в сериала направо гъмжи. Обожавам ретроспекциите. За разлика от тези в сериала са изключително интересни, понякога повече дори от това, което в момента се случва с персонажите, и показващи нови измерения от характерите им, за които дори не предполагах преди това.
Невероятно, но в книгата не харесах въобще отношенията на Кларк и Белами. Реално засега не видях нещата между тях да се развиват постепенно, да успяват да се доверят един на друг и да се осмелят да се разкрият пред другия. Надявам се това да се промени в следващите книги..

Петата книга, която имах удоволствието да прочета, беше ,,Даркмут'' (ревю) на Шейн Хегарти (оценка в Goodreads: 5/5)


И на шесто място, прочетох сборника с разкази ,,Времето на Сатаната'' на Юлиана Манова (оценка в Goodreads: 5/5)
Беше трудно да събера парченцата от душата си, след като прочетох тези разкази, защото тя започна свой нов живот, докато ги четях. Красиви, омагьосващи, тъжни.. Юлиана Манова взима познати неща и показва тяхната непристъпна досега страна по най-зловещия, изящен и завладяващ начин. Определено ще успее да ви изплаши и трогне едновременно с брилянтните си идеи и завладяващ стил на писане.

Освен това преполувих ,,Самодива'' на Краси Зуркова и засега книгата ми харесва, изключвайки любовните драми, и съм доста впечатлена от начина, по който авторката е успяла да преплете българския фолклор, древногръцката митология и мита за Орфей със забулените тайни от миналото, които се оказват и тясно свързани с настоящето на главната героиня. Има някакво изящество в начина на писане на К. Зуркова, което успява да притегли читателя дълбоко навътре в сюжета и обстановката на книгата й. 

През май се надявам да прочета ,,Тъмна дарба'' на Александра Бракен, ''A Song for Ella Gray'' на David Almond, ,,БЗМЦ'' на Майкъл Грант и ,,Алтия и Оливър'' на Кристина Морачо. Дано да успея да приключа с всичките, преди да дойде Панаира на книгата, защото имам усещането, че след него ще съм наистина затрупана с книги.





понеделник, 25 април 2016 г.

The Quotes Book Tag


1. Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият цитат, който ти хване окото. 
  
Буквално виждах звезди посред бял ден и всеки опит да си поема дъх беше все едно дишам през счупено стъкло. 
От друга страна, поне вече не си падах по Арчър. Изобщо. Когато едно момче си забие коляното в гръдния ти кош, всички романтични чувства някак си естествено поемат по дяволите.
,,Хекс Хол'' - Рейчъл Хокинс 
2. Напиши любимият си цитат/цитати в този момент.
 
Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.
 Ницше

All that I hope to say in books, all that I ever hope to say, is that I love the the world. 
E.B.White

Веднъж някой ме попита защо пиша и аз му отговорих: "Защото не мога да говоря и да плача едновременно."
Том Спанбауер

3. Цитат от любимата ти книга.
Eдна от многото.

Wandering is never waste, dear boy,' he said. 'While you wander you will find much to wonder about, and wonder is the first step to creation. 
''The Eternal Wonder'' - Pearl S. Buck

''don’t know what to tell you,” he said slowly. “I have not had time to think much about myself. Wherever I have been—at least until now, I have been mostly alone. The others were always much bigger—much older.” He paused to consider himself in the past. “Older in years, that is,” he amended. “I’ve always been too old for myself.” She looked at him thoughtfully. “Then you have an old soul.”
''The Eternal Wonder'' -  Pearl S. Buck

4. Цитат от любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е.
От книга е, съжалявам.

Art is supposed to tell a story. It is supposed to be a piece of the soul that created it. Art is supposed to be alive, vibrant. It is supposed to speak directly to the spirit. To say things words alone could never say. Art is the essence of being.
''The Battle of Verril'' - Joseph R. Lallo

5. Отиди до рафтовете си и избери книгата, която съответства на номера ти в клас  (а ако не си ученик - номера на буквата, с която започва името ти).
Вtw, в училище съм номер 15.

Дори и да е било само по време на изпълнението, той я е обичал. И въпреки че не е имала намерение да отвърне на тази любов, за няколко мига, в които телата им са се виели в синхрон, малка част от нея също го е обикнала. 
,,Последната игра:  Поканата'' - Джеймс Фрей и Нилс Джонсън-Шелтън

Ой, Чиоко и Ан Лиу ми бяха фаворити, как можах да ги забравя?

6. Любимият цитат от края на книга.
Тук е май времето да си призная, че чета последното изречение, преди да си прочета книгата. И любимото ми е именно от все още незапочната книга и въпреки че не съм запозната с контекста, намирам някакъв свой смисъл. 

Оказа се, че и двамата са били прави: хубаво е и боли. 
,,Алтия и Оливър'' - Кристина Морачо

О, чакайте, има още един!

Тогава ме спохождат историите. 
Те се намират постоянно. 
В тях има аутсайдери и бойци. Има глад и желание, и опит да се живее честно. 
Проблемът е, че не знам коя от всичките истории е първа. 
Може би всички те просто се сливат в една..
Какво пък, ще видим.
Ще ви кажа, когато реша.
,,Когато кучетата плачат'' - Маркъс Зюсак

7. Вземи една random  книга и напиши първото изречение, което ти хване окото.
Пак от книга, която не съм почвала. Благодарности на Зи, задето ми я даде на заем и си е отбелязала този цитат. Спестих си доста ровене.


Това беше най-фалшивият опит за оптимизъм след изказването на учителката ми от четвърти клас, че ни било по-добре без мъртвите деца, понеже така люлките в двора били само за нас, живите. 
,,Тъмна дарба'' - Александра Бракен

8. Цитат от книга, която четеш сега.

Страхът е с къси крака, не стига далеч, беше ми казал веднъж татко. За да изчезне, трябва да тръгнеш след него, да го дръпнеш за ръката и да го погледнеш право в очите.
,,Самодива'' - Краси Зуркова

9. Направи изречение от заглавията на книги (Ако е нужно може да се добавят частици, съюзи, предлози и да се сменя формата на глагола/думата).       
О, опитах, но ме е срам от резултата..

10. Кой цитат би си сложила на чаша/тениска?

Once you learn to read, you will be forever free. 
Frederick Douglass

11. Кой цитат те обижда?

Ако срещнеш добър човек в България, застреляй го, да не се мъчи. 
Стефан Цанев

12. Кой цитат те описва най-добре? 

I don't know where I'm going, but I'm on my way.
Carl Sandburg
 

Ревю на ,,Даркмут'' - Шейн Хегарти


Той бе роден, за да спаси света. За жалост.

,,Даркмут'' на Шейн Хегарти е една свежа, оригинална и вълнуваща книга, пълна с приключения, напрегнати моменти, изискващи бързо вземане на решения, и битки с митични създания. Харесва ми начинът, по който авторът е успял да съчетае тези неща с тийнейджърските чувства и несигурности на главния герой - Фин.

Даркмут е единственото от Поразените села, в което продължават да прииждат Легенди - свирепи митични същества, а именно от Фин, който е само на дванайсет и е пълен неудачник, когато става въпрос за битки, се очаква да замести баща си в борбата с тях. Той обаче не иска това за себе си, иска да помага, а не да убива. Обаче когато започват да се отварят необичайно много портали и численото превъзходство се оказва на страната на Легендите, той трябва да се изправи пред изпитания на духа, някакси да събере смелост и да се бие с тях, за да защити най-близките си.

Харесах Фин от самото начало - може в него да няма агресията нужна за работата, която му се налага да върши, но той е интелигентен, надежден и симпатичен. Искрено ме забавляваше с на моменти безполезните си опити да се държи смело и безстрашно, когато всъщност едва се сдържаше да не побегне в обратната посока. Допадна ми, че се научи да рискува и да действа импулсивно, че повярва в себе си и така не само разкри, но и приложи всичките си способности именно тогава, когато най-много се нуждаеше от тях.



Еми - новото момиче в града, което всъщност идва с баща си с определена скрита цел - е страхотна - вечно ентусиазирана, любопитна, забавна, с приключенски дух и хвърляща се в неизвестното с главата напред. Мисля, че с Фин се допълват идеално и приятелството им е много добре обрисувано - едновременно сладко, леко незряло и реалистично.


 - Искам да ти кажа, че се учиш, Фин - отбеляза баща му. - На твоите години аз бях същият. Разказвал ли съм ти за онзи път, когато...
  - Да - отговори с въздишка Фин. 
  - А за деня, когато...
  - За това също. Слушам само за великите неща, които си правил, когато си бил на моите години. Победил си тази Легенда. Измислил си онова оръжие. Точно в този момент няма да ме накараш да се почувствам по-добре, освен ако нямаш история, която завършва с това как падаш в тоалетната или нещо такова.

Бях трогната от връзката баща-син, която Шейн Хегарти е изградил между Фин и Хюго. Хюго напътства Фин, но все пак го оставя да се справя сам, защото вярва в него и въпреки че не го казват, и двамата държат един на друг. А и Хюго сам по себе си е невероятно изграден герой - безкрайно упорит, непоколебим, предвидлив, винаги защитаващ семейството си. 

,,Даркмут'' определено е от типа книги, които докато четеш, нямаш време да мислиш, просто отгръщаш бясно страниците, нетърпелив да научиш какво ще се случва по-нататък. Въпреки че тази книга се води детска, я препоръчвам на всички, защото според мен няма възраст за това да се впуснеш в проучване на тайствен град и да участваш в епична битка.


петък, 22 април 2016 г.

Ревю на ,,Пленница на смъртта'' - Мег Кабът




,,Пленница на смъртта'', първата книга от поредицата на Мег Кабът, е предимно мрачна, вълнуваща и мистериозна история, вдъхновена от мита за Хадес и Персефона. Определено присъстват необходимите тъмни нотки, които ме изправяха на нокти почти непрестанно. Дори обстановката е някак зловеща - действието се развива в Исла Хуесос, Флорида - реален остров, чието име е вдъхновено от факта, че островът се е използвал като гробище и е бил осеян с останките (костите) на предишни местни жители.

Пиърс се опитва да забрави. Да забрави за краткото време прекарано в Подземното царство и да продължи да живее нормално. Но това не е лесно, след като дори веднъж върнала се от онзи свят, той продължава да я дърпа обратно. Новото начало, което тя иска, се оказва невъзможно, когато тя отново се сблъсква с Джон Хейдън.. 

Харесвам Пиърс и въпреки че на моменти малко преиграва и се отличава с безкрайната си наивност, смятам, че прави историята забавна и именно нейните глупави и неразумни постъпки движат сюжета. И все пак определено не ми допада цялата концепция за нейната загриженост за другите, жертвоготовност и т.н., почувствах го някак неестествено и дразнещо. А и обичам героини, които са леко егоистични и малко себепогълнати.. 

Джон е страхотен и е удостоен с честта да бъде мой книжен crush - винаги съм си падала по мълчаливи, затворени, отритнати, неразбрани момчета, които всъщност се оказва искрено загрижени.

В книгата има доза романтика - малко и без да е прекалено сладникава. Пиърс и Джон имат няколко изключително сладки моменти, които успяха да ме докоснат, харесаха ми не само закачките, но и караниците им.

Обожавам приятелката на Пиърс - Кайла. Саркастичните й коментари и въобще всичките й реплики са толкова забавни и приятни за четене. Освен това тя е изключително лоялна и съобразителна. Кайла може би е най-симпатичната и истинска героиня в тази книга.

Братовчедът на Пиърс - Алекс - пък ме дразнеше нонстоп. Постоянно се самосъжаляваме и мрънкаше, не се отличи с някакви специфични черти.  

Историята е нестандартна и увлекателна, просто те засмуква. Фантастична книга, която се чете на един дъх. Препоръчвам ,,Пленница на смъртта'' на всички, които търсят нещо леко, мрачно и отчасти романтично и се интересуват от древногръцка митология.



четвъртък, 14 април 2016 г.

Ревю на ,,Перфектна химия'' - Симон Елкелес


,,Перфектна химия'' на Симон Елкелес - първата книга от трилогия със същото име - е една изумителна и пъстра любовна история, в която някак си авторката е успяла да поддържа от началото до края един невероятен баланс между забавната и сладка страна на книгата и другата по-сериозна и проникновена част.

С мускулестото си тяло и безупречно лице той може и да прилича на модел на ,,Абъркромби'', но по-скоро ще го снимат за полицейско досие, отколкото за модно списание.

Бритни Ели и Алехандро Фуентес привидно нямат нищо общо. Различни животи в различни части на града, обаче това е достатъчно, за да бъде сметнато каквото и да е общуване между тях за нелепо и немислимо. И това ги устроива идеално, докато не се оказват принудени да си партнират по химия и не разбират, че всъщност май не са чак толкова различни и несъвместими. Обаче опасната банда, в която Алекс членува - ,,Кървавите латиноси'', може да се превърне в голяма опасност, ако усети, че е застрашена.. 

Прекрасно е, че гледната точна на Бритни и тази на Алекс се редуват. Въпреки различните среди, в които се движат, и двамата срещат много трудности и препятствия, чрез които успях да ги опозная истински един по един и съответно да видя и всички онези малки, но страшно важни неща, които ги правят такива, каквито са и ги свързват. Мисля, че едно от нещата, по които героите си приличат, е отдадеността и лоялността към хората, които обичат - приятелите и семействата си. По същия начин, по който Бритни се грижи за сестра си - Шели, която има церебрална парализа, Алекс  по начало се присъединява към ,,Кървавите латиноси'', за да бъдат братята му и майка му в безопастност, и се грижи да не им липсва нищо.

В тази книга е ясно изразено желанието, настървението на героите да се покажат пред другите по начин, който е удобен и познат за тях. И двамата главни герои се лутат между два свята, между илюзията, зад която скатават съмненията си, и между онова неизменимо Аз, с което не могат да се борят в естествената си среда. Колкото и да се подразните от манията по перфектността и фалшивата надменност на Бритни или жалките опити на Алекс да убеди хората, че му е все тая за образованието и бъдещето му, че не иска нищо повече от живота и няма против да е част от ,,Кървавите'', вие няма как да не ги разберете. Те се преструват, точно като всички нас - понякога несъзнателно, а друг път не - може би защото имат усещането, че убеждавайки другите, ще накарат и самите себе си да повярват. Обаче тъкмо когато нашите герои са най-несигурни и отчаяни, ненадейно се откриват един друг и си връщат вярата, че в крайна сметка нещата се нареждат и че и двамата заслужават нещо по-добро, нещо истинско и само тяхно.

 - Само посочвам фактите. Ти си умно момче, Алекс. Сметни две и две. Без значение колко силно я искаш, тя никога не може да бъде част от живота ти. Твоят свят никога не може да стане неин. Триъгълникът не може да се впише в квадрат. А сега млъквам.
  - Gracias. - Не изтъквам, че ако квадратът е достатъчно голям, един малък триъгълник идеално може да се впише в него. Нужно е само да се направят някои промени в уравнението. 


От друга страна, в ,,Перфектна химия'' се засяга и темата за разделението между хората - в случая заради цвета на кожата, мястото на живеене и парите, които притежават. Това е така дълбоко втълпено в главите на децата в гимназия ,,Феърфийлд'', че учениците от северната част на града не смятат за възможно събирането с тези от южната, както и обратното. Много ми хареса начинът, по който Бритни и Алекс успяват да се опълчат срещу останованите норми и ограничения и се борят, за да бъдат един с друг. 

Грабнаха ме и много от второстепенните герои в книгата - Иса, която силно спомага за сближаването на героите, въпреки първоначалните си съмнения, Пако, най-добрият приятел на Алекс, Сиера - тази на Бритни, братята на Алекс и учителката по химия. Понеже прочетох резюмето на втората книга от трилогията и разбрах, че в нея ще се разказва за брата на Алекс - Карлос, горя от нетърпение да науча повече за него и се надявам да участват и някои от другите герои, които не бяха под светлините на прожектора в тази книга. 

П.С.: Поздравявам издателство Ибис за прекрасната корица, която пасва на книгата много повече от оригиналната.

Препоръчвам ,,Перфектна химия'' - наситена с емоции и смисъл книга, носеща малко от лятната атмосфера на ,,Заедно на път'' на Сара Десен, която няма как да не прочетете на един дъх и да не се запечата в съзнанието ви.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.