петък, 25 март 2016 г.

Ревю на "The Duff" - Kody Keplinger


Аз съм влюбена във всичко, което Коди Кеплингър е написала в тази книга. Наистина. Всичко. Толкова сладка, забавна, на моменти по детски очарователна книга и все пак съсредоточена върху сериозни теми, от които всеки се интересува малко или много.

Книгата е написа от името на Бианка - цинична, остроумна, леко нападателна, лоялна към приятелките си и все пак разчитаща единствено на себе си. Аз съм абсолютно нейно копие (или тя на мен), почти всичките й реплики съвсем естествено биха могли да излязат и от моята собствена уста и това е една от многото причини тази книга да ме докосне до такава степен.

Всичко започва, когато Бианка отива с приятелките си Джесика и Кейси в The Nest - някакъв бар, в който, останах с впечатлението, че всички от гимназията им ходят. Там й се натриса Уесли - женкарят на гимназията - и след няколко подхвърлени саркастични реплики и закачки, той се изцепва, наричайки я The Duff - The Designated Ugly Fat Friend или най - малко привлекателната в нейната групичка приятели. Тя, разбира се, излива колата си върху него и си тръгва бясна. И все пак този етикет я преследва постоянно. Обаче вкъщи нещата не са на ред, изведнъж цялата отговорност се прехвърля върху Бианка и, въпреки че тя има невероятно силен характер, това започва да й тежи.Така че преди да се усети, нещата съвсем е объркват, когато тя целува Уесли и започва enemies-with-benefits връзка с него (не е спойлер, има го в резюмето), опитвайки се да избяга от проблемите си.

Начинът на писане на авторката е невероятен, с чувство за хумор. За книга на английски, я прочетох хипер бързо - за някакви си три дни. Харесва ми, че са описани проблеми, с които много от нас се сблъскват. Поблеми в семейството. Със самочувствието. Страх от това какво другите си мислят за нас и от етикетите, които ще ни лепнат. Авторката засяга теми като връзките, секса и приятелството, неща, с които всеки тийнейджър търси начини да се оправи. Всичко това беше идеално забъркано в тази книга и точно заради това я обожавам. Впечатлиха ме всички герои - дори второстепенните. Бяха многопластови и от този тип герои, с които можеш да се идентифицираш. 

“Bianca, whore is just a cheap word people use to cut each other down," he said. His voice softer. "It makes them feel better about their own mistakes. Using words like that is easier than really looking into the situation. I promise you, you're not a whore."
I looked at him, into his warm gray eyes, and suddently understood what he was trying to tell me. The message hidden beneath the words.
You're not alone.”


Отдавна не бях чела нещо, което да пробуди романтичната ми страна (повярвайте, тя е скрита много, много надълбоко). Но тази книга успя. На сто процента. Връзката на Бианка и Уесли (който се оказа освен забавен и мил, и много свестен и надежден) беше наистина реалистична и красива. Не всичко беше идеално, в началото се използваха един друг (е, поне Бианка го използваше), за да се почувстват по - добре, но в един момент нещата започнаха да се задълбочават. И все пак от самото начало Уесли някак си успява да я накара да се чувства комфортно покрай него, моментите им са  страшно комични и той я разбира повече от всеки друг. Сладък е начинът им на общуване - небрежен, открит и приятелски.

Допада ми, че въпреки че Бианка се тревожи за мнението на околните, не се опитва да се промени заради тях, както и че Уесли също я приема такава, каквато си е. Като цяло тя е тази, която не иска да се знае за техните отношения, и той ни най - малко не се срамува от нея или нещо подобно.

“I think about you much more than any self-respecting man would like to admit, and I'm insanely jealous of Tucker - something I never thought I'd say. Moving on after you is impossible. No other girl can keep me on my toes the way you can. No one else makes me WANT to embarrass myself by writing sappy letters like this one.
Only you.”

Обичам такива книги. Но беше минало дълго време от последния път, когато бях чела нещо толкова свежо, тийнейджърско, разтоварващо и грабващо. Книга и герои, които веднъж опознали, няма как да забравите. Не пропускайте!

Определено ще преследвам тази авторка, искам ощее нейни книги на рафта с любимите си книги.


За филма:

Трейлърът много ми харесва - сладък е. Филмът, въпреки фрапиращите разлики, които има с книгата, е хубав. 
Харесвам каста - Mae Whitman е доста близка до Бианка, която си представях, докато четях книгата, Robbie Amell също е добър избор за Уесли, а Bianca A. Santos е чисто и просто прекрасна (яд ме е, че Кейси и Джес почти никакви ги няма във филма!). Единствената, която ме дразни до смърт от актьорския състав, е Бела Торн. Тотално излишна, имайки предвид, че образът й дори не съществува в книгата (и слава Богу!). 
Допада ми връзката на главните герои дори и във филма. Макар че никак не ми харесва, че там концепцията е страшно различна от тази на книгата. Сюжетът е такова cliché, не носи нужното послание. Бианка не е отчаяно за известност момиче. Не би зарязала приятелките си - не и чак по толкова абсурден и нелогичен начин. И Тоби Тъкър всъщност е не е никак лошо момче. Бях потресена да разбера, че във филма проблемите в семейството на Бианка просто ги няма. Като цяло, струва ми се, че са пропуснали и променили най - важните неща, и са ги заменили с недообмислени и безцелни такива, които не дават абсолютно нищо, върху което да се мисли. Бледнее в сравнение с книгата, както обикновено. И все пак погледнат по отделно от нея не е лош и става за разпускане след дълъг и уморителен делничен ден.


четвъртък, 17 март 2016 г.

Ревю на ,,Слаш'' - Слаш и Антъни Боза



,,Слаш'' от Слаш (Соул Хъдсън) и Антъни Боза не претендира да бъде литературен шедьовър, но определено е вълнуващата, забавна, направо трагикомична и истинска история на Слаш, тръгвайки от ранното му детство, проследяваща живота му като член на легендарната рок група Guns N' Roses и пътят, по който е тръгнал след разпадането й. 

Книгата не само разполага с прекрасен и богат снимков материал (все пак Слаш си е доста секси), а и е написана с такава непрестореност и, ами очарователна небрежност, че всички недотам поетични изрази и неперфектния начин на писане, могат да бъдат опростени. Въпреки че това е неговата автобиография, Слаш е успял да се погледне отстрани и да се иронизира самия себе си и на моменти глупавите си, непоследователни и откачени постъпки.


Почувствах се много близка с автора, защото за него музиката е това, което за мен е писането. Впечатли ме начина, по който преследва мечтите си, дори когато всичко около него и в него се разпада. Буквално чувствах, разбирах и изживявах всяка дума.

Книгата е и изключително вдъхновяваща четиво е - можеш да проследиш как от бедняци, които спят по къщите на приятели и свирят по затънтени барове, точно в момента, в който изглежда, че всичко е безрезултатно и безсмислено, членовете на Guns N' Roses (Слаш, Аксел, Изи, Дъф и Стивън) изведнъж от нищото се издигат, започват да свирят с известни рок групи на големи концерти, а билетите се разпродават за отрицателно време. Освен това книгата показва, че понякога дори когато постигнеш онова, за което си мечтал откакто се помниш, имаш пари и въобще изглежда, сякаш всичко ти върви, в душата ти може да цари пълен хаос, да почувстваш пробождаща самота и да започнеш да пиеш и да се дрогираш, за да заглушиш виковете в главата си. Знаете, в началото цялото ,,купонясване'' изглежда забавно, но в някакъв момент човек му изпуска края, започва да пропада стремглаво и в някакъв момент не може да спре. Вече не е забавно, нуждата те прояжда отвътре. Имаше един цитат: ,,Никога не е късно да станеш това, което си бил''. Самият Слаш описва как на поне пет пъти, след като веднъж е отказал наркотиците, се връща обратно към тях. Дори когато изпада в клинична смърт за осем минути, той все още не е готов да се поучи от уроците на живота и, все пак, какво му остава на човек в такъв случай, освен да продължи да живее нормално?!

Въпреки че книгата е центрирана върху Слаш, от нея може да разберете и много интересни подробности като това как са се събрали Guns, за начина, по който са записани песните, откъде е дошло вдъхновението за написването им, както и отношенията между членовете на Розите, а и за другите проекти на Слаш - Slash's Snakepit и Velvet Revolver.

В тази книга най - важното е на лице - има история - бунтарска, страстна, неподправена, понякога издигаща, а друг път - горчива, и невероятно грабваща.




събота, 5 март 2016 г.

The TBR Book Tag


Благодаря много на Юли за тага!


1. Как и къде следите вашата купчина с книги за четене?

Отбелязвам си винаги книгите, които искам да прочета в Goodreads. Мислила съм да си правя и списък на хартия, но все ме домързява, а тези книги, които наистина много искам да прочета и то не в далечно бъдеще, ги запомням. 

2. Повечето ви книги за четене са на хартиен носител или в електронен формат?

Рядко чета книги в електронен формат, въпреки че имам четец. Има си своите предимства като това, че можеш да увеличаваш или намаляваш шрифта и достъпа до повече книги, но просто не мога да свикна. Чета така само в случай, че за мен притежанието на въпросната книга не е важно, а това почти не се случва. 

3.Как определяте коя да е следващата книга за четене?

Не мога точно да кажа. Просто търся информация за книгата и се случва сърцето ми да започне да бие по - бързо, докато чета резюмето (да, сериозно!), и разбирам, че нещо ме влече към тази книга. И вариант да не я прочета не съществува. Когато истински силно искам някоя книга, имам странното чувство, че в страниците на тази книга ще открия някакъв много важен отговор за себе си. На какво и аз не знам.. 

4. Посочете книгата която стои най-дълго в списъка ви за четене?

Според Goodreads трите книги, които най - дълго стоят в TBR листа ми са:
,,Крадецът на книги''
,,Игра на тронове''
,,Мемоарите на една гейша'' 

5. Книга, която наскоро сте добавили към списъка си за четене?

,,Монахът'' - Матю Грегъри Луис. Първо вниманието ми бе привлечено от нея, защото ми беше препоръчана от едно момиче в Goodreads, а ревюто на Христо Блажев вече ме убеди окончателно (може да го прочетете тук). 

6. Книга, която сте добавили с списъка си за четене заради красивата корица?

A Thousand Pieces Of You от Claudia Gray. Видях я в книжарница Гринуич и, боже, прекрасна корица! Не я добавих обаче толкова в списъка си заради корицата, колкото заради грабващата анотация. Но може да се каже, че и обликът на корицата спомогна. 

7. Книга от списъка ти за четене, която не планираш да прочетеш?

Май трябва да обновя този проклет списък, защото от известно време нямам вече никакво желание да чета ,,Игра на тронове''

8. Непубликувана книга, чиято поява очакваш ?

Интересно, но май в момента няма такава. 

9. Книга от списъка ти за четене, която всеки ти препоръчва?

Всички ми препоръчват различни.

10. Книга от списъка за четене, която всички вече са прочели, само ти не си?

Опа, тук има сериозен материал! 
Като започнем от ,,Изборът'', ,,Алена кралица'' и стигнем до поредиците, от които съм чела по 2 книги преди да станат така популярни, но не са ми харесали особено: ,,Реликвите на смъртните'' и ,,Стъкленият трон''.
Е, няма и да ги прочета. Дразни ме цялата тази мащабна мания по тях, а и най - често книгите, които се харесват на повечето хора, съдейки по трагичната ми статистика, не са особено мой тип. Но, наистина, няма нищо лошо да харесвате тези книги. 

11. Книга от списъка за четене, която умираш да прочетеш?

(Бях отговорила с това първоначално на въпрос 5, но тук сякаш е по - подходящо.)
,,Слаш'' - Слаш и Антъни Боза. Рових се като луда, за да я намеря тази книга, защото е с изчерпан тираж. Е, поръчах си я от olx втора употреба и ще ходя във вторник да си я взема от офиса на Еконт. Боже, нямам търпение! 

12. Колко книги за четене сте си отбелязали в Goodreads?

203 са до този момент, но едва ли някога ще прочета дори и половината. 


Понеже това е първият таг, който реално съм тагната да направя, ми се щеше да тагна и аз някой, но хората, които си бях намислила, са вече тагнати. Така че приканвам всеки, който не го е направил още.