четвъртък, 14 юли 2016 г.

Ревю на ,,Джейн Еър'' - Шарлот Бронте




- Нима мислите, че щом съм бедна, с обикновен произход, скромна и дребна на ръст, нямам душа и сърце? Грешите! И аз като вас имам душа, имам и сърце! Ако бог ми беше дал малко красота и повече богатство, и аз щях да ви причиня страдания, ако бяхте решили да се разделите с мен, както на мен ми е трудно да се разделя с вас. Говоря ви сега, презряла установените порядки, условности и дори отхвърлила всичко земно; всъщност духът ми говори с вашия дух, сякаш вече сме прекрачили гроба и сме застанали през божия престол, равни един на друг - каквито сме всъщност.
- Каквито сме всъщност - повтори мистър Рочестър. - Да - добави той, като обви ръце около мен, присна ме до гърдите си и впи устни в моите, - да, Джейн!

,,Джейн Еър'' на Шарлот Бронте е една наистина невероятна книга - толкова тъжна и въздействаща, но и също толкова силна и вдъхновяваща, тя засяга важни и определящи за живота на хората през 19 век теми. Изказва вечни истини за човешките отношения и любовта, но също така ни позволява да видим времето на Шарлот Бронте през нейните очи и понеже романът е до голяма степен автобиографичен, опознавайки нейната героиня, да опознаем и нея. В този роман тя изказва своето несъгласие към жестокото отношението към мислещите по различен начин от строго определения, към живота и мястото в света, които биват отреждани на жените, и отхвърлянето на хората от по-ниските социални стълбички. В начина й на писане има такава нежност и красота, че всяка една дума се чете с удоволствие и книгата съвсем неусетно те завладява. Книгата има изключително тайнствена атмосфера, а мистериите и свръхестественте елементи я допълват идеално, правейки я дори по-чудата и очарователна.

Романът ни разказва историята на едно обикновено английско момиче, което отрано познава трудностите на живота. Останала сираче, Джейн е пратена от своята леля в интернат за сираци, известен със строгите си порядки и жестоко отношение. Надарена с непримирим дух и силно чувство за собствено достойнство, Джейн не спира да се стреми към свободата. Когато заема място като гувернантка в едно богато семейство, Джейн се влюбва в господаря на имението. Любовта й е споделена, а радостта й - пълна, докато не открива тайна, която за секунди разрушава всичко. Озовала се на кръстопът, Джейн трябва да вземе съдбовно решение. Кое ще надделее: гласът на разума или повикът на сърцето?



 — Аз не съм птичка и никакви мрежи не могат да ме задържат; аз съм свободно човешко същество с независима воля, която сега изисква да ви напусна.

Джейн Еър е страхотна героиня, с която веднага успях да се свържа и на която не можах да не се възхитя. Заобичах я от самото начало заради природната й интелигентност, силния й дух, любопитството й към света. Тя е пламенна, искрена и отдадена на това, в което вярва, а душата й е неспокойна и вечно търсеща. Още от дете тя си позволява да изрича неща до толкова искрени и верни, че пробуждат смущение и неприязъм у не така отворените като нея към света хора. Бунтува се срещу натрапения й от другите начин на възприемане на света, който повечето хора по това време приемат, без дори да се замислят. Въпреки оказания върху нея турмоз и омразата на хората, тя не се пречупва. Джейн не само оцелява и се грижи за благополучието си, но и се учи от всички неща, които й се случват - добри или лоши. Към края на книгата имаше няколко момента, в които тя ме разочарова като не отстояваше своята позиция и се поддаде на манипулации, но това придаде дори по-голяма плътност да персонажа й, показвайки че тя като всички останали не може винаги да бъде силна и вярна на себе си.

- Дори целият свят да те мрази и да вярва, че си лоша, щом съвестта ти говори, че това не е така и те кара да мислиш, че не си виновна, ти няма да останеш без приятели. 
 
Обожавам начина, по който бе представена връзката на Джейн и Хелин, момичето, с което тя се запознава в пансиона Лоуд, и начина, по който се допълваха една друга. Хелин направи част от детството на Джейн по-малко самотно и я научи на толкова много. Харесва ми как чрез техните разговори са показани две гледни точки - как хората се справят с едно и също нещо по различни начини, а именно с изолацията и отхвърлянето им от обществото.

- Когато ни ударят без причина, трябва да отговорим на удара с удар - убедена съм в това - и то с такава сила, че този, който ни е ударил, завинаги да се отучи да удря.
- Сигурна съм, че ще разсъждаваш другояче, когато пораснеш: сега ти си малко, неразумно момиче.
- Но аз така чувствувам нещата, Хелин: трябва да мразя онези, които въпреки усилията ми да им угодя, продължават да ме мразят; трябва да се противопоставям на онези, които ме наказват несправедливо.



- Вие в присъствието на мъж - брат, баща, господар или какъвто и да било - се боите да се усмихвате твърде весело, да говорите твърде свободно, да действувате твърде бързо. Ала с течение на времето, надявам се, ще се научите да говорите с мен естествено, както аз с вас; тогава във вашето изражение и движение ще има повече живост и разнообразие, отколкото сега. От време на време аз виждам зад гъстите пречки на клетката една интересна птица - жива, непримирима и смела пленница; ако тя беше свободна, щеше да литне към облаците.

Рочестър е доста противоречив персонаж с тежък, странен и леко неясен в началото характер, към който обаче никой не би могъл да остане безразличен. Лошият му нрав е до голяма степен подхранван от чувството, че е самотен и неразбран. Той прилича по своята интелигентност и духовитост на Джейн, но те са колкото еднакви, толкова и различни. И все пак Рочестър вижда в нея част от себе си. Двамата се разбират така добре и се доверяват един на друг, а в разговорите и поведението им, когато са заедно, много ясно се усеща силната им привързаност. И Джейн, и Рочестър дълго сдържат бушуващите у тях чувства, отричат дори пред себе си съществуването им и се борят със собствените си желания, тежка борба, която са предопределени да загубят. Отношенията им са така интересни за проследяване и до голяма степен именно те правят книгата така пленителна и въздействаща, а за мен най-силният момент в книгата е, когато Рочестър осъзнава, че каквото и да прави, ще изгуби Джейн и се решава да бъде изцяло откровен с нея, и че това е единственото правилно нещо, което може да стори.

- Защото - продължи той - понякога изпитвам странно чувство към вас. Особено когато сте близо до мен както сега - струва ми се, че сърцето ми е свързано със здрава струна с вашето сърце. 

,,Джейн Еър'' е завладяваща, увлекателна и важна книга, която ме накара да изпитам толкова много емоции наведнъж и да се замисля върху всяка от постъпките на героите, да се опитам да ги разбера. И дори сега, след като я завърших, още се чувствам все така дълбоко свързана с персонажите и историята, а тази книга е запечатана в сърцето ми.

П.С.: Съвсем скоро ще постна и дискусия с Ади и Натали за книгата.


И ако това не е достатъчно, ето ревюто, което подтикна мен да прочета ,,Джейн Еър'':