понеделник, 9 май 2016 г.

Ревю на ,,Рубиненочервено'' - Керстин Гир



Времето тече, настояще и минало сливат се в едно. 
Рубин е началото и края.

,,Рубиненочервено'', първата книга от трилогията ,,Скъпоценни камъни" на Керстин Гир, е една лека, забавна и очарователна книга, която омайва  с приключенията, загадките и пъстрите персонажи, които оживяват буквално пред очите ни. Авторката бавно, непринудено и умело ни потапя в духа на Лондон и живота на главната героиня, който претърпява известни усложнения.

В семейството на Гуендолин Шепърд се предава генът за пътуване във времето. Всички са убедени, че носителката на гена е братовчедка й Шарлот. Гуен изпада в ужасно неблагоприятна ситуация, когато започват нейните неочаквани и неконтролируеми скокове във времето и разбира, че именно тя е носителката. От друга страна пък, това въобще не се оказва най-голямото предизвикателство, срещу което й се налага да се изправи..

Откачените роднини на Гуен и всичките им караници, тайни и интриги бяха онова, което моментално разпали интереса ми, докато четях книгата. Цялата тази шумотевица, разпаленост и оживеност, която идваше от тях, много ми хареса. Всички те са толкова различни и все пак на моменти се усещаше известна вътрешна сплотеност помежду им, въпреки враждите.

Сама по себе си идеята за пътуване във времето е много интересена, но Керстин Гир я е обогатила и направила дори по-привлекателна. Хронографът, кръвният кръг, генът, цялата история на дванайсетте пътуващи във времето - всичко е просто брилиантно измислено. Също като Гуен, на моменти бях доста объркана заради многото информация, която ни се даваше наведнъж. Но малко по малко парченцата от пъзела бавно се подреждаха в главата ми, и успях да видя цялостната красота на тази заплетена история.

 - Животни и хора, които не притежават гена, не могат да бъдат пренасяни през времето. А и толкова назад не може да се пътува. 
 - Жалко - отвърна сестра ми.
 - Е, според мен това е много добре - отвърнах аз. - Само си представи какво би станало, ако пътуващите във времето постоянно домъкват някакви динозаври и саблезъби тигъри или владетеля на хуните Атила, или дори Адолф Хитлер.



Гуен е наистина невероятна героиня. Забавляваше ме с хапливия си език, упоритостта и смелостта си. Всички я притискаха и гледаха под лупа. И въпреки това тя успя да направи онова, което счита за най-добро за себе си, и пребори присъщата си доверчивост.

Обожавам този остроумен Гидеон! В началото се държеше леко арогантно и враждебно. Радвам се, че Гуен не му се даде. Но след като се опознаха повече и започнаха да приключенстват заедно, той стана толкова мил, открит и сладък.
Определено двамата се очертават като една страхотна двойка и силно се надявам в следващата книга да имат повече и все така затрогващи и комични моменти.

От второстепенните герои любимка ми е Лесли с нейното непрестанно бърборене и неизчерпаемо любопитство към тайните, които крият роднините на Гуен, и към всичките проучвания и справки, които правеше в книги, филми и в Гугъл. Беше толкова сладка, подкрепяща и весела, понякога дори ми беше по-приятно да чета за нея, отколкото за главните персонажи.
Пол и Люси също бяха изключително интригуващи и добре изградени герои, за които изгарям от нетърпение да науча повече в следващите две книги.

- Готова? 
 - Готова съм, ако и ти си готов.

Друго, което си струва да бъде отбелязано, е, че освен пътуване във времето в тази книга има и свръхестествени елементи, които правят историята по-богата и мистериозна. Например главната ни героиня - Гуен - може да вижда духове, а леля й Маги има видения за бъдещето.

Така трогателният и сладък епилог ме остави ухилена до уши и спешно нуждаеща се от ,,Сапфиреносиньо''.

Препоръчвам ,,Рубиненочервено'' на всички, които харесват ,,Гондолата на времето'' (както и обратното), или просто търсят нещо разтоварващо, романтично и пленяващо. Превъзходно четиво!

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност. 

 

За филма: 

Мисля да започна с това, че актьорският състав е ФАНТАСТИЧЕН! Няма по-добър Гидеон, няма по-добра Гуен. Репликите им бяха абсолютно в техен стил и въобще цялото им поведение съответстваше на образите им в книгата. Актрисата, която играе Лесли, също се е превъплатила страхотно в героинята.
Сюжетът е почти изцяло запазен и са успели са да обхванат всички събития в книгата, макар и редът им да малко е по-различен. Добавили са някои по-разчупени и тийнейджърски сцени като тази на бала или в китайския ресторант, които ми харесаха. Не ми се понрави обаче първата сцена, в която Пол и Люси бягат, нямаше дори доза достоверност. Предпочитам да бяха запазили тази от пролога в книгата.
Беше ми толкова приятно да слушам как си говорят на немски, понякога дори забравях да чета субтитрите. Музиката също беше много красива, а костюмите - толкова реалистични. 
Като цяло филмът е приятен, свеж и увлекателен.