петък, 6 май 2016 г.

Ревю на ,,Тъмна дарба'' - Александра Бракен


Тъмните умове намират убежище зад най-добронамерените лица.

,,Тъмна дарба'', първата книга от едноименната трилогия на Александра Бракен, е динамичен, непредвидим и напрегнат роман. В него преследванията и бягствата като по чудо се нижат едно след друго и завличат читателя във вихъра на опасния начин на живот, който героите са принудени да водят. Авторката успява да представи така познатите ни от други произведения елементи като свръхсилите по един различен и интригуващ начин.

Историята проследява живота на шестнайсетгодишната Руби - момиче, което на десетгодишна възраст е било пратено в Търмънд - брутален правителствен ,,рехабилитационен лагер'' - като много други. Всички те са там заради способностите, които са развили след преживяването на ОМИН - мистериозна болест, убила повечето деца в Америка. Обаче Руби не е такава за каквато се представя.. не е Зелена, така че когато истината е на път да излезе наяве, тя успява да се измъкне от Търмънд и се втурва в търсене на истински безопастно за нея място - единственото такова - Ийст Ривър. 


Александра Бракен прониква дълбоко в човешката същност, като представя гама от силни и крайни емоции - страх, омраза, отчаяние и самота. И точно когато героите ни най-много се нуждаят от окуражение и смисъл да продължат, тя им дава и нещо, за което да се борят - приятелство и пламъка на надеждата, любов, знанието, че съществува и нещо повече. Героите търсят своето място в свят, който сякаш е изцяло против тях, и неусетно и ние ставаме съпричасни към тяхната борба - борба не само за оцеляване, но и за свобода.

“We'll just have to try to make better mistakes tomorrow.”

Първата част на книгата ми е любима, защото сюжетът е някак си по-прост и олекотен. Беше невероятно да стана свидетел на това как докато минават през какви ли не опасни приключения, между персонажите се появява неочаквана близост и силно доверие. Когато един изпадне в момент на слабост, другите спасяват деня. Това е онова, което ги прави отбор. Приятели.

Руби е героиня, за която е приятно да се чете заради всичките й забавни реплики и изцепки. Харесва ми, че въпреки страха си, тя се държи и успява да реагира в напечени ситуации - понякога дори и да спаси всички. С времето се забелязва как тя става по-смела и на моменти дори хладнокръвна тогава, когато нещата станат сериозни.

Лиъм пък ми допадна заради цялата подкрепа, която оказа на Руби, и цялото му дружелюбно и топло поведение.  Единственото, което не ми харесва в него е наивността му и сляпото му доверие във всички - иска ми се наистина да надмогне тези две свои черти.
Иначе двамата с Руби според мен са невероятна двойка - разбират се и си помагат.

Дунди за мен е най-страхотният персонаж в тази книга - сприхав, разумен и духовит, той насища историята с цвят и красота. Винаги има най-реалистичния поглед върху ситуацията и това ме кара да го виждам като мозъка на екипа. Въпреки първоначалното си недоверие към Руби, с времето между тях бавно и неусетно се изгражда привързаност. Обожавам всичките им моменти заедно!

Зу също беше очарователна, сладка и впечатляваща героиня. Отличаваше като сръчна и много умна. Като всички останали тя също имаше своя лична и сърцераздирателна история. На моменти оставах шокирана от непоколебимостта й, понякога да приемаше нещата много по-лесно от останалите и имах чувството, че разбира абсолютно всичко, което се случва, въпреки крехката си възраст.


*препратка към един от любимите ми филми*

Кланси Грей е може би най-объркващият за мен герой. Когато се появи го ненавиждах, но в края мнението ми за него се подобри значително. Той е доста разнороден и противоречив и може би това е онова, което ме спечели в него. Очаквам в следващата книга да бъдат показани и други негови чувства като загриженост, самота и някаква доза страх, които бегло се забелязват в тази, защото той така и не поиска да се открие.

 - Ако ролите ни бяха разменени, нямаше да ми се притечеш на помощ, нали? 
Той сви рамене. 
 - Щях да дойда. Просто нямаше да хукна така.
 ...
Лаптопът се намираше в горното чекмедже на бюрото му, а върху капака му беше залепена яркожълта бележка.
Руби, 
Излъгах те. Щях да тичам. 
                                     - КГ

За мен една от слабостите на книгата е твърде рязкото прескачане от драматичните и напрегнати ситуации към леките и прочувствени такива. Това абсолютно разбърква, обърква мислите и чувствата на читателя и то не винаги по хубавия начин. 

Последните страници бяха най-красивите и най-бруталните от цялата книга. Обичам този край, защото реално колкото и да е грешен, той е също толкова и правилен. Точно в тези последни страници можем да видим истинската промяна у Руби - нейното превръщене в решителна и крайна героиня, от която нямам търпение да видя повече. Е, за моя радост Егмонт обявиха юни като месеца, в който ще видим и втората книга - ''Never Fade'' - на български език.  

Ако търсите вълнуващ и приключенски антиутопичен роман, в която да има и доза романс и действието да се развива с шеметна скорост, значи ,,Тъмна дарба'' е вашата книга.