четвъртък, 14 април 2016 г.

Ревю на ,,Перфектна химия'' - Симон Елкелес


,,Перфектна химия'' на Симон Елкелес - първата книга от трилогия със същото име - е една изумителна и пъстра любовна история, в която някак си авторката е успяла да поддържа от началото до края един невероятен баланс между забавната и сладка страна на книгата и другата по-сериозна и проникновена част.

С мускулестото си тяло и безупречно лице той може и да прилича на модел на ,,Абъркромби'', но по-скоро ще го снимат за полицейско досие, отколкото за модно списание.

Бритни Ели и Алехандро Фуентес привидно нямат нищо общо. Различни животи в различни части на града, обаче това е достатъчно, за да бъде сметнато каквото и да е общуване между тях за нелепо и немислимо. И това ги устроива идеално, докато не се оказват принудени да си партнират по химия и не разбират, че всъщност май не са чак толкова различни и несъвместими. Обаче опасната банда, в която Алекс членува - ,,Кървавите латиноси'', може да се превърне в голяма опасност, ако усети, че е застрашена.. 

Прекрасно е, че гледната точна на Бритни и тази на Алекс се редуват. Въпреки различните среди, в които се движат, и двамата срещат много трудности и препятствия, чрез които успях да ги опозная истински един по един и съответно да видя и всички онези малки, но страшно важни неща, които ги правят такива, каквито са и ги свързват. Мисля, че едно от нещата, по които героите си приличат, е отдадеността и лоялността към хората, които обичат - приятелите и семействата си. По същия начин, по който Бритни се грижи за сестра си - Шели, която има церебрална парализа, Алекс  по начало се присъединява към ,,Кървавите латиноси'', за да бъдат братята му и майка му в безопастност, и се грижи да не им липсва нищо.

В тази книга е ясно изразено желанието, настървението на героите да се покажат пред другите по начин, който е удобен и познат за тях. И двамата главни герои се лутат между два свята, между илюзията, зад която скатават съмненията си, и между онова неизменимо Аз, с което не могат да се борят в естествената си среда. Колкото и да се подразните от манията по перфектността и фалшивата надменност на Бритни или жалките опити на Алекс да убеди хората, че му е все тая за образованието и бъдещето му, че не иска нищо повече от живота и няма против да е част от ,,Кървавите'', вие няма как да не ги разберете. Те се преструват, точно като всички нас - понякога несъзнателно, а друг път не - може би защото имат усещането, че убеждавайки другите, ще накарат и самите себе си да повярват. Обаче тъкмо когато нашите герои са най-несигурни и отчаяни, ненадейно се откриват един друг и си връщат вярата, че в крайна сметка нещата се нареждат и че и двамата заслужават нещо по-добро, нещо истинско и само тяхно.

 - Само посочвам фактите. Ти си умно момче, Алекс. Сметни две и две. Без значение колко силно я искаш, тя никога не може да бъде част от живота ти. Твоят свят никога не може да стане неин. Триъгълникът не може да се впише в квадрат. А сега млъквам.
  - Gracias. - Не изтъквам, че ако квадратът е достатъчно голям, един малък триъгълник идеално може да се впише в него. Нужно е само да се направят някои промени в уравнението. 


От друга страна, в ,,Перфектна химия'' се засяга и темата за разделението между хората - в случая заради цвета на кожата, мястото на живеене и парите, които притежават. Това е така дълбоко втълпено в главите на децата в гимназия ,,Феърфийлд'', че учениците от северната част на града не смятат за възможно събирането с тези от южната, както и обратното. Много ми хареса начинът, по който Бритни и Алекс успяват да се опълчат срещу останованите норми и ограничения и се борят, за да бъдат един с друг. 

Грабнаха ме и много от второстепенните герои в книгата - Иса, която силно спомага за сближаването на героите, въпреки първоначалните си съмнения, Пако, най-добрият приятел на Алекс, Сиера - тази на Бритни, братята на Алекс и учителката по химия. Понеже прочетох резюмето на втората книга от трилогията и разбрах, че в нея ще се разказва за брата на Алекс - Карлос, горя от нетърпение да науча повече за него и се надявам да участват и някои от другите герои, които не бяха под светлините на прожектора в тази книга. 

П.С.: Поздравявам издателство Ибис за прекрасната корица, която пасва на книгата много повече от оригиналната.

Препоръчвам ,,Перфектна химия'' - наситена с емоции и смисъл книга, носеща малко от лятната атмосфера на ,,Заедно на път'' на Сара Десен, която няма как да не прочетете на един дъх и да не се запечата в съзнанието ви.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.