събота, 30 април 2016 г.

April Wrap-up and May TBR



Добре, през месец април не прочетох толкова книги, колкото ми се искаше и все пак бройката лично за мен е.. впечатляваща. 

Книгата, с която започнах месеца и най-малко любимата ми, е ,,Алена кралица'' на Виктория Айвярд (оценка в Goodreads: 3/5, макар че е по-скоро нещо от порядъка на 2.7)
Все още, дори след прочитането на тази книга, не разбирам какво хората толкова й харесват. Единственият й плюс е начинът на писане на авторката - увлекателен и приятен. Благодарение на нейния стил, ,,Алена кралица'' се чете бързо и лесно, а и до голяма степен прави дори безкрайно изнервящите неща в историята до някъде поносими. 
Сюжетът - типичен за антиутопия и лишен от пълнота, въображение. Супер нереалистично беше как Алената гвардия прие да си сътрудничи с Мейвън - брата на бъдещия крал - и дори не се замислиха, че е възможно той да лъже. Що за кухи бунтовници! И все пак  харесах идеята да сложат съобщението към Мер в чаша чай, за да бъдат затрити доказателствата след това. Макар че не е ли някак аматьорско? 
Героите - безсрамно и неадекватно тъпи. Дори злодеите нямат капчица акъл, но за техен късмет противниците им са далеч по-закъсали. Любовният триъгълник - СКУКА! Най-добре всичките да умрат! Всичките тези досадни принцове, историята за изгубената принцеса и празненствата на Сребърните твърде много ми напомняха за поредицата ,,Трил" на Аманда Хокинг. Която мразя.
Краят - мега предвидим, макар и очевидно не и за безумно простата Мер. Тези ,,обрати", за които говореха доста блогъри, така и не ги видях.
 

Втората книга, която прочетох, беше ,,Възходът на номер Девет'' на Питакъс Лор (оценка в Goodreads: 5/5) 
Мога да заявя, че тази поредица става по-добра с всяка следваща книга. Първата книга е безкрайно отегчителна и мудна, а и пълна с недоизградени и дразнещи образи. Втората е невероятна, защото има много загадки, напрегнати моменти и доста от главите са от гледната точка на Марина - нов персонаж, изключително приятна, забавна и свежа героиня, а и се появява Ектор - най-добрият й приятел, който е просто уникален. Във ,,Възходът на номер Девет'' има дори повече битки, екшън и вълнуващи, нови персонажи като номер Девет и Осем. Надявам се от издателство Колибри най-накрая да преведат четвъртата книга, но дори и да го направят, не ми се чака, така че сигурно ще я подхвана на английски.

Третото ми четиво за месеца беше ,,Перфектна химия'' (ревю) на Симон Елкелес (оценка в Goodreads: 5/5)

Четвъртата - ''The 100'' на Kass Morgan (оценка в Goodreads: 3/5)
Винаги ми е много интересно да наблюдавам как различни хора продължават една и съща история и това ме подтикна да се докопам до тази книга. И все пак очаквах повече най-вероятно заради сериала, чиито два първи сезона обожавам.
Начинът на писане е приятен, но действието в книгата е твърде бавно или по-скоро нищо чак толкова не се случва. Не е чак скучно, но определено е дразнещо (направо вбесяващо) на моменти. Няма достатъчно екшън - нява битки, напрежение и т.н., от които в сериала направо гъмжи. Обожавам ретроспекциите. За разлика от тези в сериала са изключително интересни, понякога повече дори от това, което в момента се случва с персонажите, и показващи нови измерения от характерите им, за които дори не предполагах преди това.
Невероятно, но в книгата не харесах въобще отношенията на Кларк и Белами. Реално засега не видях нещата между тях да се развиват постепенно, да успяват да се доверят един на друг и да се осмелят да се разкрият пред другия. Надявам се това да се промени в следващите книги..

Петата книга, която имах удоволствието да прочета, беше ,,Даркмут'' (ревю) на Шейн Хегарти (оценка в Goodreads: 5/5)


И на шесто място, прочетох сборника с разкази ,,Времето на Сатаната'' на Юлиана Манова (оценка в Goodreads: 5/5)
Беше трудно да събера парченцата от душата си, след като прочетох тези разкази, защото тя започна свой нов живот, докато ги четях. Красиви, омагьосващи, тъжни.. Юлиана Манова взима познати неща и показва тяхната непристъпна досега страна по най-зловещия, изящен и завладяващ начин. Определено ще успее да ви изплаши и трогне едновременно с брилянтните си идеи и завладяващ стил на писане.

Освен това преполувих ,,Самодива'' на Краси Зуркова и засега книгата ми харесва, изключвайки любовните драми, и съм доста впечатлена от начина, по който авторката е успяла да преплете българския фолклор, древногръцката митология и мита за Орфей със забулените тайни от миналото, които се оказват и тясно свързани с настоящето на главната героиня. Има някакво изящество в начина на писане на К. Зуркова, което успява да притегли читателя дълбоко навътре в сюжета и обстановката на книгата й. 

През май се надявам да прочета ,,Тъмна дарба'' на Александра Бракен, ''A Song for Ella Gray'' на David Almond, ,,БЗМЦ'' на Майкъл Грант и ,,Алтия и Оливър'' на Кристина Морачо. Дано да успея да приключа с всичките, преди да дойде Панаира на книгата, защото имам усещането, че след него ще съм наистина затрупана с книги.