петък, 25 март 2016 г.

Ревю на "The Duff" - Kody Keplinger


Аз съм влюбена във всичко, което Коди Кеплингър е написала в тази книга. Наистина. Всичко. Толкова сладка, забавна, на моменти по детски очарователна книга и все пак съсредоточена върху сериозни теми, от които всеки се интересува малко или много.

Книгата е написа от името на Бианка - цинична, остроумна, леко нападателна, лоялна към приятелките си и все пак разчитаща единствено на себе си. Аз съм абсолютно нейно копие (или тя на мен), почти всичките й реплики съвсем естествено биха могли да излязат и от моята собствена уста и това е една от многото причини тази книга да ме докосне до такава степен.

Всичко започва, когато Бианка отива с приятелките си Джесика и Кейси в The Nest - някакъв бар, в който, останах с впечатлението, че всички от гимназията им ходят. Там й се натриса Уесли - женкарят на гимназията - и след няколко подхвърлени саркастични реплики и закачки, той се изцепва, наричайки я The Duff - The Designated Ugly Fat Friend или най - малко привлекателната в нейната групичка приятели. Тя, разбира се, излива колата си върху него и си тръгва бясна. И все пак този етикет я преследва постоянно. Обаче вкъщи нещата не са на ред, изведнъж цялата отговорност се прехвърля върху Бианка и, въпреки че тя има невероятно силен характер, това започва да й тежи.Така че преди да се усети, нещата съвсем е объркват, когато тя целува Уесли и започва enemies-with-benefits връзка с него (не е спойлер, има го в резюмето), опитвайки се да избяга от проблемите си.

Начинът на писане на авторката е невероятен, с чувство за хумор. За книга на английски, я прочетох хипер бързо - за някакви си три дни. Харесва ми, че са описани проблеми, с които много от нас се сблъскват. Поблеми в семейството. Със самочувствието. Страх от това какво другите си мислят за нас и от етикетите, които ще ни лепнат. Авторката засяга теми като връзките, секса и приятелството, неща, с които всеки тийнейджър търси начини да се оправи. Всичко това беше идеално забъркано в тази книга и точно заради това я обожавам. Впечатлиха ме всички герои - дори второстепенните. Бяха многопластови и от този тип герои, с които можеш да се идентифицираш. 

“Bianca, whore is just a cheap word people use to cut each other down," he said. His voice softer. "It makes them feel better about their own mistakes. Using words like that is easier than really looking into the situation. I promise you, you're not a whore."
I looked at him, into his warm gray eyes, and suddently understood what he was trying to tell me. The message hidden beneath the words.
You're not alone.”


Отдавна не бях чела нещо, което да пробуди романтичната ми страна (повярвайте, тя е скрита много, много надълбоко). Но тази книга успя. На сто процента. Връзката на Бианка и Уесли (който се оказа освен забавен и мил, и много свестен и надежден) беше наистина реалистична и красива. Не всичко беше идеално, в началото се използваха един друг (е, поне Бианка го използваше), за да се почувстват по - добре, но в един момент нещата започнаха да се задълбочават. И все пак от самото начало Уесли някак си успява да я накара да се чувства комфортно покрай него, моментите им са  страшно комични и той я разбира повече от всеки друг. Сладък е начинът им на общуване - небрежен, открит и приятелски.

Допада ми, че въпреки че Бианка се тревожи за мнението на околните, не се опитва да се промени заради тях, както и че Уесли също я приема такава, каквато си е. Като цяло тя е тази, която не иска да се знае за техните отношения, и той ни най - малко не се срамува от нея или нещо подобно.

“I think about you much more than any self-respecting man would like to admit, and I'm insanely jealous of Tucker - something I never thought I'd say. Moving on after you is impossible. No other girl can keep me on my toes the way you can. No one else makes me WANT to embarrass myself by writing sappy letters like this one.
Only you.”

Обичам такива книги. Но беше минало дълго време от последния път, когато бях чела нещо толкова свежо, тийнейджърско, разтоварващо и грабващо. Книга и герои, които веднъж опознали, няма как да забравите. Не пропускайте!

Определено ще преследвам тази авторка, искам ощее нейни книги на рафта с любимите си книги.


За филма:

Трейлърът много ми харесва - сладък е. Филмът, въпреки фрапиращите разлики, които има с книгата, е хубав. 
Харесвам каста - Mae Whitman е доста близка до Бианка, която си представях, докато четях книгата, Robbie Amell също е добър избор за Уесли, а Bianca A. Santos е чисто и просто прекрасна (яд ме е, че Кейси и Джес почти никакви ги няма във филма!). Единствената, която ме дразни до смърт от актьорския състав, е Бела Торн. Тотално излишна, имайки предвид, че образът й дори не съществува в книгата (и слава Богу!). 
Допада ми връзката на главните герои дори и във филма. Макар че никак не ми харесва, че там концепцията е страшно различна от тази на книгата. Сюжетът е такова cliché, не носи нужното послание. Бианка не е отчаяно за известност момиче. Не би зарязала приятелките си - не и чак по толкова абсурден и нелогичен начин. И Тоби Тъкър всъщност е не е никак лошо момче. Бях потресена да разбера, че във филма проблемите в семейството на Бианка просто ги няма. Като цяло, струва ми се, че са пропуснали и променили най - важните неща, и са ги заменили с недообмислени и безцелни такива, които не дават абсолютно нищо, върху което да се мисли. Бледнее в сравнение с книгата, както обикновено. И все пак погледнат по отделно от нея не е лош и става за разпускане след дълъг и уморителен делничен ден.