понеделник, 15 февруари 2016 г.

Ревю на ,,Живот на паралел'' - Вероника Денева


Човек не може да избяга от личността си и от товара си, и ако има нещо, което го безпокои и се отлага като горчилка в тялото, той ще я носи със себе си, ако ще да изкачи най - високия връх, ако ще да стигне до края на света.  

,,Живот на паралел'' на Вероника Денева е една книга за търсенето на щастието и любовта, за пречките, които сами създаваме помежду си. Освен с прекрасната си корица, тя ме впечатли и с истинските си и свежи персонажи. От толкова отдавна се канех да прочета нещо съвременно и българско, защото чувствах нуждата по някакъв начин да подкрепя българските писатели, чиито книги сякаш не получават толкова внимание, колкото преводните романи. И определено смятам тази книга за едно страхотно попадение, което не бива да пропускате.

В началото ми се виждаше, че авторката твърде много философства, но бързо свикнах с начина на писане и останах запленена. Имаше нещо очарователно в наивността на героите, нещо истински нелогично. Сюжетът изглеждаше обикновен, но, разгърнат от авторката, той се оказа странно вълнуващ, някак познат и далечен.
 
Но витае някакво странно, почти нереално усещане около тях, когато са заедно. Усещането, че най-накрая можеш да си всичко това, което някога си искал да бъдеш. Само с тази разлика, че без другия не би могъл да го постигнеш. Те трябваше да се научат да живеят с това ограничение, което беше и най-голямото им изпитание.

Сияна е отегчена от работата си в „Човешки ресурси“ и сърцето й я води към изкуството. Ето защо, когато някой показва интерес към нейна картина, тя е на върха на радостта. Но в същото време се пита дали нейното изкуство има някакво значение..  
Тони се самоубеждава, че щастието му е в едно единствено нещо и, като много други хора, е заслепен от изкривената си представа за успех, която го води към решението да се захване с бизнес с диаманти. Така той пропуска твърде много. Подценява другите, смята, че не са на неговото ниво, и е егоистичен дори в любовта си..
Когато двамата се срещат, те не знаят, че това ще преобърне представите им за живота и любовта.

Страхотно описани за взаимоотношенията на Сияна и Тони. Те сякаш едновременно се привличат и се отблъскват. Изпитват не само нуждата да са заедно, но и някакъв първичния инстинкт да избягат от това, което не могат да разберат и контролират. И двамата търсят смисъла на животите си, нещо, на което да се посветят, въпреки че дори не са сигурни в истинската значимост на всяка голяма цел. Но дали именно стремежа към това не е онова, което ги потиска, това, което ще ги отдалечава един от друг?

Но във всички тези стъпки, неговата същност остава неизменна. Тя е определящата нишка, стояща в центъра на живота. Защото, каквото и да ни се случи, колкото и да се променяме с различните настъпващи събития, нашата природа остава винаги една и съща. И тя е любов.


Хареса ми похвата, който авторката използва - как разговора на общата приятелка на двамата герои с инспектора, издирващ Тони, се преплита с тяхната история. Това придава някакво особено очарование на книгата и ни дава възможност да видим и начина, по който страничен наблюдател възприема връзката им.  

Единствената слабост на книгата беше някак прибързаното влюбване на Тони и Сияна. То остана неизяснено и висящо, което ме подразни, защото от там последва и че доста други неща в тяхното поведение ми се сториха леко нереалистични.

Мисля, че прочетох тази книга в правилния момент, защото малко преди това се бях замислила именно върху темите, засегнати в нея, и ми беше да видя нещата от една по - различна гледна точка. ,,Живот на паралел'' е ненатоварваща книга, която малко или много те разтърсва.