петък, 7 октомври 2016 г.

Ревю на ,,Парченца от нашия живот'' - Хелън Дънбар



,,Парченца от нашия живот'' на Хелън Дънбар е една красива история за приятелството, смелостта, която понякога отчаяно се нуждаем да намерим в себе си, и моментите, които ни обричат и на падение, и на възход.

 - Мразят да трансплатират тийнейджъри, нали знаеш. Деца, които могат да обучат. Възрастните просто се предават и спазват правилата. Но ние винаги мислим, че сме по-умни от лекарите, по-умни от телата си. И знаеш ли какво? Не сме. Просто го запомни.

Един ден всичко рухва. Кал, Лизи и Спенсър са трима най-добри приятели, за които нищо няма да е същото. Когато Кал се събужда и разбира, че няма да види Лизи отново, че нейното сърце бие в гърдите му и никога повече няма да може да играе бейзбол, това му изглежда като края. Но му предстои да открие и да изпита много повече неща, отколкото предполага...

Искрено благодаря на издателство AMG Publishing за страхотната възможност да съпреживея това приключение с героите!

След смъртта на Лизи Кал стана по-объркан, несигурен, изгуби се. Той се нуждаеше някой да го върне обратно в света, който имаше смисъл за него. Това не бе невъзможно, но се оказа, че това, на което обаче беше способен, бе да си създаде нов. Научи се да живее отново, този път с чуждо сърце, преодоля страха, сковаващия го при мисълта, че всичко коренно се е преобърнало и може би част от него е умряла заедно с Лизи, и вината, която чувстваше, задето е изгубил контрол върху колата. Той беше лишен и от възможността да играе бейзбол - единственото нещо, в което усещаше, че е добър и правеше с такова голямо удоволствие - и това подсили усещането му, че вече нищо няма смисъл. Беше наистина прекрасно как треньорът му намери начин да му даде най-близкото възможно до това да е отново на терена.


Спенсър също подкрепяше Кал и го насърчаваше. Колкото и обтегнати и объркани да бяха отношенията им на моменти, по някакъв начин те успяха да си помогнат един на друг.

Забавно е. Обичах Лизи, но тя беше като бомба, която не знаеш кога ще избухне и дали ще разпръсне конфети или лентички наоколо, или ще отнесе сградата. Изпълваше всяко пространство, в което влезеше. Като карнавал или цирк.

Харесвам образа на Лизи, защото беше толкова истински. Тя таеше в себе си много болка и самота, жадуваше за обич и грижа, които не можеше да намери у дома си. И все пак тя бе също и прекалено настоятелна, на моменти изключително рязка и склонна да уязвява хората, нещо, което може би бе подклаждано от вътрешния й гняв към семейството й и света като цяло. Лизи не се задоволяваше с нищо, давеше се в мрачни чувства и се изолираше дори от приятелите си - най-близките й хора. По някакъв начин дори когато те даваха всичко от себе си за нея, тя беше някак безразлична, сякаш частта от нея, която можеше да бъде щастлива, бе изтръгната и недостижима.

,,Парченца от нашия живот'' ни дава променливата, неточна формула на живота и ни показва, че паденията не са окончателни и винаги има нещо по-добро, което ни чака зад ъгъла, а новото начало понякога може да настъпи едва след най-болезнената загуба.

Нещата няма винаги да са толкова лесни, но това не е проблем. Вероятно всеки научава този урок по различен начин. Вероятно всички приятелства трябва да бъдат проверени и да се променят, така че да продължат да имат смисъл.

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Ревю на ,,Правилата на привличането'' - Симон Елкелес


,,Правилата на привличането'' на Симон Елкелес е изключително забавно и увлекателно продължение на ,,Перфектна химия'' (ревю), което може да не е толкова динамично, но носи също толкова сладка и ненатрапчива нотка романтика, приятни емоции и лека наивност.

Последното, което Карлос Фуентес иска, е да отиде да живее при по-големия си брат Алекс в Колорадо. Но точно това се случва, след като се забърква с опасна банда в Мексико, излагайки се на риск. Много скоро след като постъпва в местната гимназия, Карлос отново успява да се забърка в неприятности и натопен за притежание на наркотици, единственият му шанс да не изхвърчи от училище е за живее в дома на бившия наставник на брат си - профер Уестфорд. Той среща дъщерята на професора - Киара - и остава изненадан от чувствата, които тя успява да предизвика у него. Той обаче не иска е да я завлече в живота си, особено когато наркобарон е по петите му и усеща, че нагазва все по-дълбоко.

Благодаря на издателство Ибис, че ми изпратиха копие от книгата и ми предоставиха невероятния шанс да стана част от тази история!

Киара ми стана симпатична още в самото начало със своята земност, овладяност и непринуденост, любовта си към природата и колите, широките си тениски и енергията си. Тя не се страхуваше да покаже коя е и бе изградила свой вътрешен ред, бе преодоляла несигурността и заекването си. Харесва ми колко по-различен бе образа й от този на Бритни - Киара знаеше, че не може да бъде друга и бе достатъчно сигурна в себе си, че да не опитва. Въпреки това ми се щеше да видя у нея някаква промяна от началото до края на книгата, каквато обаче нямаше.
 
Не мога да си представя, че момиче като Киара ще се нуждае от момче, което да се застъпи за нея, защото, ако някой посмее да я заплаши, тя навярно ще го удуши с огромната си тениска.


Карлос често ме нервираше със самодоволното си и детинско поведение и твърдата си убеденост, че целият свят се върти около него. Все се изкарваше жертва, вместо да си седне на задника, да реши какво всъщност иска и да се постарае да го осъществи. Подобно на брат си, беше изключително твърдоглавав, но често се бунтуваше повече напук на другите, отколкото заради някаква смислена причина, и се мъчеше да поддържа някаква фасада. Защо... май и той не знаеше. Все пак персонажът му, може би именно заради всичките си недостатъци, бе доста реалистичен. Хареса ми как Киара постоянно му се изпречкваше, нарочно или не, и объркваше всичките му възприятия, противопоставяше му се и го караше малко или много да се запита дали може би не греши за някои неща. Чрез връзката си с нея той стана някак по-отворен към другите, по-отговорен, разбра не само, че единствено от него зависи да промени живота си, но и че от време на време просто трябва да оставиш хората да ти помогнат.

Второстепенните герои ми бяха симпатични, защото внасяха разнообразие, но образите им не бяха добре изградени. Родителите на Киара бяха неестествено разбрани, търпеливи и подкрепящи, брат й - прекалено мило хлапе, а приятелят й Тък беше винаги в най-приповдигнато настроение. Колкото до Бритни и Алекс - тях почти никакви ги нямаше, не правеха нищо освен да се лигавят и да се суетят около Карлос.

Точно като първата книга, и ,,Правилата на привличането'' имаше свое цялостно послание, вложено и в заглавието - нещо, което обожавам. В конкретния случай това беше, че каквито и проекции да правим и каквито и и очаквания да имаме, това, което ни привлича у другите, е неизвестно и за нас самите.

 - Късам моите ,,Правила на привличането''. Разбрах нещо. 
 - Какво?
 - Няма правила на привличането. Джейк изобщо не е такъв, какъвто искам. Интересите му не съвпадат с моите, той мрази ,,Ултимейт'', а в свободното си време чете и анализира поезия. А аз не мога да спра да мисля за него.




неделя, 17 юли 2016 г.

The Elementals Book Covers Tag



Благодаря много на Мери за тага. Кълна се, отне ми повечето от 30 минути да ги наместя тези снимки и текстове, пълно бедствие, но мисля, че в крайна сметка се справих... Ако някой има желание да направи тага, нека опита, защото е 01:20 през нощта и наистина ме мързи да си блъскам главата кого да тагна.


1. Намери книга с вода на корицата и книга със синьо на корицата.

















Това на първата определено трябва да са капки вода...


2. Намери книга с огън на корицата и книга с червено на корицата.

















На първата корица вляво в далечината има малко огън, брои се, предполагам.


3. Намери книга с нещо свързано със земята на корицата и книга със зелено на корицата.


Тук и двете покриват и двете изисквания, хихи. Много обичам подобни корици. Има ли джунгли, храсталаци и зелено, няма как да не загледам книгата.


4. Намери книга с въздух на корицата и книга с бяло/сиво на корицата.

 














Такам.. вижте, на първата корица има вятър, а вятърът е въздух все пак, right? :D Досега дори не бях забелязала убийствената прилика между двете О.о?! Все тая - УНИКАЛНИ СА!


5. Намери книга със синьо, червено, зелено и бяло на корицата.


Тук очевидно има по малко от всичко. Обожавам тази корица, едновременно е пълна с такива жизнерадостни цветове, но и е потискаща. Който я е правил, определено е усетил книгата...



четвъртък, 14 юли 2016 г.

Ревю на ,,Джейн Еър'' - Шарлот Бронте




- Нима мислите, че щом съм бедна, с обикновен произход, скромна и дребна на ръст, нямам душа и сърце? Грешите! И аз като вас имам душа, имам и сърце! Ако бог ми беше дал малко красота и повече богатство, и аз щях да ви причиня страдания, ако бяхте решили да се разделите с мен, както на мен ми е трудно да се разделя с вас. Говоря ви сега, презряла установените порядки, условности и дори отхвърлила всичко земно; всъщност духът ми говори с вашия дух, сякаш вече сме прекрачили гроба и сме застанали през божия престол, равни един на друг - каквито сме всъщност.
- Каквито сме всъщност - повтори мистър Рочестър. - Да - добави той, като обви ръце около мен, присна ме до гърдите си и впи устни в моите, - да, Джейн!

,,Джейн Еър'' на Шарлот Бронте е една наистина невероятна книга - толкова тъжна и въздействаща, но и също толкова силна и вдъхновяваща, тя засяга важни и определящи за живота на хората през 19 век теми. Изказва вечни истини за човешките отношения и любовта, но също така ни позволява да видим времето на Шарлот Бронте през нейните очи и понеже романът е до голяма степен автобиографичен, опознавайки нейната героиня, да опознаем и нея. В този роман тя изказва своето несъгласие към жестокото отношението към мислещите по различен начин от строго определения, към живота и мястото в света, които биват отреждани на жените, и отхвърлянето на хората от по-ниските социални стълбички. В начина й на писане има такава нежност и красота, че всяка една дума се чете с удоволствие и книгата съвсем неусетно те завладява. Книгата има изключително тайнствена атмосфера, а мистериите и свръхестественте елементи я допълват идеално, правейки я дори по-чудата и очарователна.

Романът ни разказва историята на едно обикновено английско момиче, което отрано познава трудностите на живота. Останала сираче, Джейн е пратена от своята леля в интернат за сираци, известен със строгите си порядки и жестоко отношение. Надарена с непримирим дух и силно чувство за собствено достойнство, Джейн не спира да се стреми към свободата. Когато заема място като гувернантка в едно богато семейство, Джейн се влюбва в господаря на имението. Любовта й е споделена, а радостта й - пълна, докато не открива тайна, която за секунди разрушава всичко. Озовала се на кръстопът, Джейн трябва да вземе съдбовно решение. Кое ще надделее: гласът на разума или повикът на сърцето?



 — Аз не съм птичка и никакви мрежи не могат да ме задържат; аз съм свободно човешко същество с независима воля, която сега изисква да ви напусна.

Джейн Еър е страхотна героиня, с която веднага успях да се свържа и на която не можах да не се възхитя. Заобичах я от самото начало заради природната й интелигентност, силния й дух, любопитството й към света. Тя е пламенна, искрена и отдадена на това, в което вярва, а душата й е неспокойна и вечно търсеща. Още от дете тя си позволява да изрича неща до толкова искрени и верни, че пробуждат смущение и неприязъм у не така отворените като нея към света хора. Бунтува се срещу натрапения й от другите начин на възприемане на света, който повечето хора по това време приемат, без дори да се замислят. Въпреки оказания върху нея тормоз и омразата на хората, тя не се пречупва. Джейн не само оцелява и се грижи за благополучието си, но и се учи от всички неща, които й се случват - добри или лоши. Към края на книгата имаше няколко момента, в които тя ме разочарова като не отстояваше своята позиция и се поддаде на манипулации, но това придаде дори по-голяма плътност да персонажа й, показвайки че тя като всички останали не може винаги да бъде силна и вярна на себе си.

- Дори целият свят да те мрази и да вярва, че си лоша, щом съвестта ти говори, че това не е така и те кара да мислиш, че не си виновна, ти няма да останеш без приятели. 
 
Обожавам начина, по който бе представена връзката на Джейн и Хелин, момичето, с което тя се запознава в пансиона Лоуд, и начина, по който се допълваха една друга. Хелин направи част от детството на Джейн по-малко самотно и я научи на толкова много. Харесва ми как чрез техните разговори са показани две гледни точки - как хората се справят с едно и също нещо по различни начини, а именно с изолацията и отхвърлянето им от обществото.

- Когато ни ударят без причина, трябва да отговорим на удара с удар - убедена съм в това - и то с такава сила, че този, който ни е ударил, завинаги да се отучи да удря.
- Сигурна съм, че ще разсъждаваш другояче, когато пораснеш: сега ти си малко, неразумно момиче.
- Но аз така чувствувам нещата, Хелин: трябва да мразя онези, които въпреки усилията ми да им угодя, продължават да ме мразят; трябва да се противопоставям на онези, които ме наказват несправедливо.



- Вие в присъствието на мъж - брат, баща, господар или какъвто и да било - се боите да се усмихвате твърде весело, да говорите твърде свободно, да действувате твърде бързо. Ала с течение на времето, надявам се, ще се научите да говорите с мен естествено, както аз с вас; тогава във вашето изражение и движение ще има повече живост и разнообразие, отколкото сега. От време на време аз виждам зад гъстите пречки на клетката една интересна птица - жива, непримирима и смела пленница; ако тя беше свободна, щеше да литне към облаците.

Рочестър е доста противоречив персонаж с тежък, странен и леко неясен в началото характер, към който обаче никой не би могъл да остане безразличен. Лошият му нрав е до голяма степен подхранван от чувството, че е самотен и неразбран. Той прилича по своята интелигентност и духовитост на Джейн, но те са колкото еднакви, толкова и различни. И все пак Рочестър вижда в нея част от себе си. Двамата се разбират така добре и се доверяват един на друг, а в разговорите и поведението им, когато са заедно, много ясно се усеща силната им привързаност. И Джейн, и Рочестър дълго сдържат бушуващите у тях чувства, отричат дори пред себе си съществуването им и се борят със собствените си желания, тежка борба, която са предопределени да загубят. Отношенията им са така интересни за проследяване и до голяма степен именно те правят книгата така пленителна и въздействаща, а за мен най-силният момент в книгата е, когато Рочестър осъзнава, че каквото и да прави, ще изгуби Джейн и се решава да бъде изцяло откровен с нея, и че това е единственото правилно нещо, което може да стори.

- Защото - продължи той - понякога изпитвам странно чувство към вас. Особено когато сте близо до мен както сега - струва ми се, че сърцето ми е свързано със здрава струна с вашето сърце. 

,,Джейн Еър'' е завладяваща, увлекателна и важна книга, която ме накара да изпитам толкова много емоции наведнъж и да се замисля върху всяка от постъпките на героите, да се опитам да ги разбера. И дори сега, след като я завърших, още се чувствам все така дълбоко свързана с персонажите и историята, а тази книга е запечатана в сърцето ми.

П.С.: Съвсем скоро ще постна и дискусия с Ади и Натали за книгата.


И ако това не е достатъчно, ето ревюто, което подтикна мен да прочета ,,Джейн Еър'':



вторник, 12 юли 2016 г.

Booktube-a-thon 2016 TBR


Понеже не успях да се включа в БКМ (Българския книжен маратон), реших да взема участие в този четатон, който тази година ще се проведе от 18 юли до 24 юли. Отсега предвкусвам провала, но се надявам да успея да прочета поне 3 от книгите, макар че най-важното в крайна сметка е да се чете, колкото - толкова. 

1. Книга, която има жълто на корица 
Най-накрая дойде ред и на  ,,Библиотеката на Въглен връх'' на Скот Хокинс.

2. Да четеш само след залез
Мисля за тази категория да довърша ,,Камък от любов'' на Юлиян Попов, защото според мен е доста подходяща за четене по това време.

3.Книга, която откри благодарение на Booktube
''The Geography of You and Me'' на Jennifer E. Smith.

4. Книга от любим автор
Мисля да започна ,,Играта на Ангела" на Карлос Руис Сафон, но тя си е тухличка и едва ли ще стигна до нея през кратката седмица, в която се провежда този четатон.

5. Книга по-стара от теб
,,Да убиеш присмехулник'' на Харпър Ли.

6. Прочети и изгледай адаптация по-книга
Смятам да ги обединя с предишната категория, все пак ,,Присмехулникът' отговаря и на двете.

7. Прочети 7 книги
Айде не. И с петте, които си определих, няма да се справя...


понеделник, 4 юли 2016 г.

Ревю на ,,Гавин и завръщането на магията'' - Джеймс Тредуел


,,Гавин и завръщането на магията'' на Джеймс Тредуел е чудата книга с атмосфера, наситена с напрежение и злокобност. Четейки този пълен с мистерии роман, ще се гмурнете в един различен свят на тъмни магии и мрачни тайни, в лудо и опасно приключение.

Начинът на писане на автора е красив, ненатоварващ и все пак описателен, но не ми хареса, че действието понякога се развива прекалено бавно и сякаш се отделя твърде много време на неща и моменти, които не са истински съществени за историята и съвсем лесно биха могли да бъдат посъкратени.

Много е интересен начина, по който двете сюжетни линии се сблъскват и миналото и настоящето се преплитат. От една страна, се връщаме векове назад, за да проследим историята на най-великия маг на света - как той се сдобива с Дарът, как се стига до изгубването му и изчезването на магията. Другата сюжетна линия пък се съсредоточава върху петнайсетгодишния Гавин, който вижда невидими за другите хора същества. След като споделя за това на един от учителите си, той бива отстранен от училище и изпратен в малко градче при леля си. Обаче пристигайки в Корнуол, никой не го очаква на гарата.

Главният герой, Гавин, е един обикновен тийнейджър, въпреки нетипичното положение, в което е поставен. Той си има своите страхове, несигурнисти и се чувства объркан и сам, заради което ми беше изключително лесно да го разбера и просто нямаше как да не го харесам. Колкото и повече сила и смелост да откриваше у себе си, той си остана същото изгубено дете, което ми допадна заради реалистичността си.

Обикновено, когато някой му кажеше, че го разбира, беше точно обратното. Именно това заявяваше майка му, когато всъщност не му вярваше. Само че този път не го интересуваше кой му вярва и кой - не. Нещата, които беше видял и чул, се мержелееха в тъмнината зад него, невъзможни, незабравими.

Образът на най-великия маг на света ни показва, че и най-великите магове на света могат да са пълни идиоти. Голямата сила не върви подръка с мозък, за съжаление. Йохан правеше глупост след глупост, оправдавайки действията си с още по-голяма глупост, която наричаше любов. Уж Дарът би трябвало да го направи по-мъдър и отговорен, но стана тъкмо обратното, той само се възползваше от силите си и ги хабеше.

 - Познавам сърцето си.
Тя се усмихна печално, доколкото лице като нейното беше способно на усмивка. 
 - Никой не достига такова познание.

Имам толкова много любими герои от второстепенните персонажи - като започнем с самотния, но и много интелигентен Хорас и неговата добра преценка на ситуациите, от която не можех да не се възхитя, ''лудата професорка'' Хестер Лайтфут, която няколко пъти едва не уби себе и Гавин заради ужасните си шофьорски умения, странната и страхлива Марина, която на моменти обаче ме дразнеше с безумната си наивност.

,,Гавин и завръщането на магията'' е една пъстра и вълнуваща книга, която понякога ще ви кара да настръхвате и която ще съпреживеете с героите.

Благодаря на издателство AMG Publishing за предоставената възможност да прочета тази страхотна книга!



The Story Beyond the Pages



С Ади и Натали решихме да последваме идеята на прекрасните Павлина и Памела и да се включим в тази страхотна инициатива през следващите два месеца. Сигурно вече сте прочели в блоговете им за какво става въпрос, но все пак и аз ще обясня. Та, трябва да си намерите другарче, друг/и блогър/и и да изберете няколко книги, които не сте чели, но искате да прочетете, като след това всеки от вас трябва да публикува нещо като дискусия (с другарчетата, разбира се) в блога си за една от книгите. Препоръчително е книгите да са от различен жанр и броят им да е четно число. 

 Книгите, които определихме за четене през юли, са следните: 

,,Джейн Еър'' на Шарлот Бронте

Роман, който не мога да опиша откога искам да прочета. Интригува ме времето, в което е творяла Шарлот Бронте, а и копнея да се срещна вече със силните й персонажи и да разбера кое е онова в тази книга, заради което тя е определена като предизвикала истинска революция.
 


,,The Geography of You and Me'' на Jennifer E. Smith

Мисля, че тази книга ще се окаже нещо много сладко и вълнуващо, въпреки че единственото, което знам за нея е, че има много пътувания и главните герои се опитват да забравят един за друг. На мен ми звучи страхотно, не знам за вас.

нима този цитат не е убийствен, а!



И последното ни четиво е ,,Да убиеш присмехулник'' на Харпър Ли. Знам, че в тази книга се набляга на сериозни теми като смъртта, расизма и какво ли още не, както и че е донякъде автобиографична и това я прави изключително интересна за мен. Въпреки че още не съм я прочела, вярвам в силата й и съм убедена, че ще остави трайна следа у мен.

Какъв късмет, че и тричките се оказахме запалени по класиките!

Мисля, че това е една прекрасна възможност да се мотивираме една друга и да прочетем книги, които иначе едва ли бихме подхванали в този момент, както и да видим как други хора гледат на тях. Така че ако по някаква причина сте в зациклил читателски период, не пропускайте да се включите.



петък, 1 юли 2016 г.

June Wrap-Up and July TBR


В началото месецът изглежда щеше да бъде успешен, колкото предишния, но нещата се прецакаха и Юни е едно бледо копие на Май откъм книги. Имам големи очаквания от Юли, надявам се да не остана разочарована отново!


Започнах месеца с една прекрасна книга - ,,Спиращият войната'' (ревю) на Брандън Сандърсън (оценка в Goodreads: 5)

Продължих с ,,Булото'' (ревю) на Мартин Маринов (оценка в Goodreads: 4), книга, която успя да ме изненада приятно.

Третото ми четиво за месеца беше ,,Аз преди теб'' (ревю) на Джоджо Мойс (оценка в Goodreads: 2), роман, който харесах по-малко дори от очакването и не бих захванала, ако не излизваше филм по него. 

Четвъртото, което прочетох, бе ,,Ледена жар'' на Дэнис Олегов (оценка в Goodreads: 5). Това е невероятно красиво написана и очарователна стихосбирка, в която сякаш всяко стихотворение е продължение на предишното. Част от една история, върволица от чувства и лични преживявания, които биват предадени по най-въздействащия и омагьосващ начин на читателя. Не се четат, а изживяват. Стихотворенията, които най-силно ме докоснаха, са ,,Мъгливо'', ,,Лабиринт'', ,,Среднощно'', ,,Празнота'' и ,,Студено е...'', но всяко едно е уникално и прекрасно. 

Освен това успях да преполовя ,,Гавин и завръщането на магията'' на Джеймс Тредуел, макар и с доста зор. Много ми харесва, толкова е магична и чудата, но ми се иска действието да се развиваше някак по-бързо.

През Юли искам да прочета ,,Библиотеката на Въглен връх" (мда, този месец така и не стигнах до нея), ,,Ангелология'', ,,Фенрир'' и може би ,,Гневът и зората'', както и да завърша ,,Камък от любов'' на Юлиян Попов и ,,На Светофара'' на Доротея Петрова.



събота, 25 юни 2016 г.

Mid-Year Book Freak Out Tag



Благодаря на Ади за тага. Ще се възползвам от възможността да тагна Вероника , Габриела, Теодора, Книгоядците и Натали. И всички останали, които не са го направили и имат желание, също да се чувстват поканени. 

1. Най-добрата книга за 2016.
,,Тайната история'', ,,Океанът в края на пътя'', ''A Song for Ella Grey'' на David Almond.

2. Най-доброто продължение за 2016.
,,Възходът на номер девет'' на Питакъс Лор aka единственото продължение, което съм чела тази година. И все пак книгата е просто страхотна, а поредицата става все по-изпълнена с екшън, напрежение и интересни персонажи с всяка следваща книга.

3. Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си.
,,Неизчезваща'' на Александра Бракен, ,,Ритуалът'' на Радко Пенев и ,,Летни дни и летни нощи".

4. Най-желани предстоящи издания през втората половина от годината.
Дори не знам кои книги ще излизат тогава...

5. Най-голямо разочарование.
,,Миг преди никога'' на Джесика Редмерски. Бях ужасно подведена от хубавото начало на тази книга. Да не забравяме и ''The 100'' на Kass Morgan. Има и други книги, от които не останах очарована, но само от тези имах големи очаквания.

6. Най-голяма изненада.
,,Булото'' на Мартин Маринов.

7. Любим нов автор (с дебютна книги или нов за теб).
Дона Тарт ме спечели изцяло с ,,Тайната история''. Дори ще наруша един от навиците си, а именно да не чета повече от една книга от определен автор, стига да не е поредица.

8. Нов герой, по когото си падаш.
Лайтсонг от ,,Спиращият войната'', Дунди от ,,Тъмна дарба'' и Уесли от ''The Duff''.

9. Най-нов любим герой.
Блашуивър отново от ,,Спиращият войната'', Бианка от ''The Duff'' и Клеър от ''A Song for Ella Grey''.

10. Книга, която те е разплакала.
О, ами не си спомням да има такава. Не е, защото книгите не са ме докоснали, повярвайте, аз просто не плача много-много по принцип.

11. Книга, която те е зарадвала.
,,Даркмут'', ,,Рубиненочервено'', ,,Перфектна химия''.

12. Любима книга, превърнала се във филм, който си гледала тази година.
''The Duff'' на Kody Keplinger без съмнение.

13. Любимо ревю, което си написал-а през тази година.
Ох, не мога така, обичам си ги всичките..

14. Най-красивата книга, която си си купила и/или получила.
,,Гневът и зората'', ,,Сбогуване'' на Лиза Макман, ''A Song for Ella Grey'', ,,Денонощната книжарница на мистър Пенубра''.

15. Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината.
 ''Run'' на Kody Keplinger, ,,Неизчезваща'', ,,Инкансерон'', ,,Под купола'', ,,Мол Фландерс'', ,,Джейн Еър'' и всички изброени в предишната категория без третата. 
  

петък, 24 юни 2016 г.

Ревю на ,,Аз преди теб'' - Джоджо Мойс

 

“You can only actually help someone who wants to be helped.”

,,Аз преди теб'' на Джоджо Мойс е книга, която отправя някои ценни послания към читателите за важността да се осмелиш да рискуваш, да опитваш нови неща, да живееш. И все пак този роман е лишен от нужната оригиналност и пъстрота, за да ми се хареса.

Книгата проследява историята на двадесет и шест годишната Луиза, на която се налага бързо да си намери нова работа, след като бива уволнена от кафенето, където работи. Когато й предлагат да стане личен асистент на мъж с увреждания, в отчаянието си тя решава да опита. Неочаквано, тя се привързва към Уил - човека, за които трябва да се грижи, и узнавайки, че той иска да сложи край на живота си, нейна цел става да му покаже красивото в живота и да промени решението му.

Допадна ми начина, по който са поднесени толкова тежки неща като всички трудности, с които един човек с увреждания се бори в ежедневието си и болката, която му носи мисълта, че животът му никога няма да е същият. Историята не е наситена с излишен драматизъм като повечето с подобна тематика. Обаче начинът на писане откровено казано не ми харесва особено. Не е поетичен, а на моменти сух и като цяло някак си твърде обикновен и скучен. Отделно от това ме подразни и това, че авторката предоставя всичко наготово на читателя, не му дава време да се замисли, да стигне сам до посланията, вложени в книгата.

В началото Луиза ме спечели с оживеността и чувството си за хумор. Но в някакъв момент се изпълних с презрение към нея. Тя се отличи като един повърхностен и глуповат персонаж без мечти, които да я теглят напред. Просто не е от онези герои, които сами се осъзнават и не чакат да дойде онзи ''специален'' човек и да ги напътства в живота. Тя нямаше смелостта, дързостта сама да промени живота си, да го изпълни със смисъл.

Отчасти ми допадна образа на Уил или по-скоро онова, което показва ситуацията, в която той се намира - че има неща, с които, ние, хората, понякога не успяваме да се преборим. И въпреки че разбирах положението му, не можах нито да го обикна, нито да изпитам състрадание към него.

Книгата показва, че човек трябва да приема хората такива, каквито са, и просто да ги обича, и това е нещото, което истински ме грабна. Не ми хареса обаче, че как докато Луиза се бори да приеме Уил такъв, какъвто е,  той нея така и не успява. Не спря да налага волята си върху нея, буташе я в посоката, която смяташе за правилна, вместо да се опита да развие ''способностите'', които твърдеше, че тя има. Отказваше да приеме, че тя може би просто не е родена за невероятния, вълнуващ живот, който той смята, че всеки е длъжен да води.

Онова, което няма да прочетете на страниците на този роман, онова, което авторката е пропуснала, е, че за да изживее добре живота си, човек трябва да прави нещо, което го влече, което му идва отвътре, а не нещо натрапено, дори и от човека, в когото е влюбен. Щях да приема края на тази история и може би дори да я заобичам, ако Луиза бе следвала собствения си глас, не нечий чужд.

,,Аз преди теб'' е ненатоварващ роман с отчасти интересна идея и хубаво послание, но изпълнението не е никак задоволително. Надявам се вие да успеете да се свържете и с историята, и с героите. Аз не успях.

П.С.: Не знам как уцелих да публикувам това ревю точно в деня на премиерата на филма в България. Надявам се той да ми хареса повече.



неделя, 12 юни 2016 г.

A-Z Bookish Survey



Благодаря на Румяна за тага. От своя страна аз тагвам Ралица, Анна и Кристина.

1. A като Author: Автор, от който имаш най-много книги:
Срам ме е, но Л. Дж. Смит. Като бях на 12, бях голям фен на ,,Дневниците на вампира''. Все още смятам, че има някои интересни мотиви, вплетени в някои от книгите, но омръзата ми към персонажите е безкрайна. На второ място се нарежда Сара Шепард. Все още си обичкам книгите й, колкото и шантави и глупави да са главните герои. Тази жена знае как да плете интриги, да насища романите си с мистериозност и да създава толкова много обрати, че човек съвсем да се обърква.

2. B като Best: Най-доброто продължение някога:
Определено ,,Индигова магия'' на Ришел Мийд.

3. C като Currently reading: Коя книга четеш в момента:
,,Аз преди теб'' на Джоджо Мойс. Да си призная, никога не бих посегнала към тази книга, ако не предстоеше излизането на екранизацията. Колебая се дали да пиша ревю, но може би ще се навия, защото определено имам какво да кажа за романа - и лошо, и добро.

4. D като Drink of Choice While Reading: Коя е любимата ти напитка докато четеш:
Мляко, придружено с бисквитки.

5. E като E-reader or Physical Book?: Предпочиташ да четеш книги на хартиен носител или електронни книги:
Както многократно съм споменавала, предпочитам книги на хартиен носител, въпреки че преди бях много запалена и по електронните.

6. F като Fiction: С кой герой от книга би излизал/а в гимназията:
Камерън от трилогията за братята Улф на Маркъс Зюсак. Макар че като се замисля, с него бих излизала абсолютно винаги.

7. G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/а, че си дал/а шанс:
,,Делириум'' на Лорън Оливър.

8. H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е като истинско бижу:
,,Сянката на вятъра'' на Карлос Руис Сафон и ,,Тайната история'' на Дона Тарт. 

9.I като Important: Важен момент в живота ти на читател:
Първият път, когато нашите ме заведоха в кафе-книжарница Orange. Никога нямаше да заобичам книгите толкова, ако не беше това.

10. J като Just finished: Книга, която току-що си приключил/а:
,,Булото'' на Мартин Маринов.

11. K като Kinds of Books You Won’t Read: Какви литературни жанрове не четеш:
Знам ли, по-научните книги може би..

12. L като Longest Book You’ve Read: Коя е най-дългата книга, която си чела:
По-скоро недочела... ,,Стъклените книги на крадците на сънища'' на Гордън Далкуист. Не авторът е виновен, а редактора. Тази книга можеше да е толкова по-интригуваща, ако беше посъкратена.

13. M като Major Book Hangover Because Of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза:
Чувствам се надрусана всеки път, когато чета, така че всяка книга би могла да попадне в тази категория.

14. N като Number of Bookcase You Own: Колко библиотеки за книги имаш:
Две, но вече не са достатъчно..

15. O като One Book You Might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чел/а повече от веднъж:
,,Ще те чакам'' на Джей Лин и ,,Пленница на смъртта'' на Мег Кабът частично съм ги препрочитела и никога няма да си го простя..

16. P като Preferred Place To Read: Къде обичаш да четеш:
В леглото.

17. Q като Quote that inspires you/give you all the feels from a book you’ve read: Цитат от книга, който те вдъхновява:

Мисля си за мачовете, които знаеш, че ще спечелиш, за мачовете, които знаеш, че ще загубиш, и за другите, за които не знаеш. Мисля за мачовете между тях.
Сега аз гледам към улицата.
И заговарям.
Казвам го.
– Не губи сърцето си, Руб.
Брат ми отговаря много ясно, без да помръдне.
– Не се опитвам да го изгубя, Кам. Опитвам се да го намеря.

- Маркъс Зюсак, ,,Да се биеш с Рубен Улф''

18. R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател:
За всички истории, които бих обикнала, но за чието съществуване нито предполагам, нито ще науча.

19. S като Series You Started And Need To Finish (all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края:
,,Вампирите от Морганвил'' на Рейчъл Кейн и ''Vampire Kisses'' на Ellen Schreiber заради доброто старо време и това, че ме направиха истински читател.

20. T като Three of Your All-Time Favorite Books: Кажи твоите три най-любими книги:
Хайде, стига.. Само три?

21.U като Unapologetic Fangirl for: Непростим фен на...
Поредицата за братята Улф на Маркъс Зюсак.

22. V като Very Excited For This Release More Than All The Others: Коя е книгата, чието излизане очакваш с нетърпение:
''Run'' на Kody Keplinger.

23. W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик:
Непостоянността ми към книгите. Любовта ми към една определена от тях бързо избледнява и книгата бива заместена от друга в сърцето ми. Ако това може да бъде определено като навик..

24. X като X Marks The Spot: Start at the top left of your shelf and pick the 27th book: Посочи 27 книга на най-горния ти рафт започвайки от ляво надясно:
,,Птиците умират сами'' на Колийн Макълоу. Мразя. Тази. Книга.

25. Y като Your Latest Book Purchase: Коя е последната книга, която си купи:
,,Камък от любов'' на Юлиян Попов.

26.Z като ZZZ-snatcher book (Last Book That Take You WAY Late): Коя е последната книга, която те е държала буден/а до късно:
Обичам и съня си, и четенето и добре умея да ги съчетавам така, че да не ми се налага по цели нощи да стоя будна.

петък, 10 юни 2016 г.

Ревю на ,,Булото'' - Мартин Маринов


Угризението по лицето й е като восъчен печат от онзи свят. Пианото, на което е свирила, го няма и ръцете й висят безпомощни, доскоро вероятно изливали върху клавишите от слонова кост премълчаните си жалби, изтръгващи непонятни звуци от гърлото на другия свят, откъдето идва. Ако човек възкръсва, вероятно изглежда така. Силует без плът и съдържание. 

,,Булото'' на Мартин Маринов е едновременно красива и болезнена изповед за раздвоението на сърцето и ума в едно бурно и несигурно време, показваща преходността на всичко. Авторът ни разказва по лиричен и помитащ начин една страшна история за отнемането на човешката самоличност, пречупената воля и понякога спасителната, друг път разрушителна сила на любовта. 

Книгата ни представя живота на един човек, откъснат от света, не само физически. Мъж, който е един от последните обитатели на запуснато, изоставено село. По-голямата част от историята е предадена чрез ретроспекция и се съсредоточава върху сменянето на имената на българските турци през 80-те години, този несправедлив и жесток ,,възродителен процес'', и любовта на нашия безименен главен герой и Мария.

Дали може да съществува нещо на този свят, ако липсва вдъхновяващото присъствие на някой, който да го види?
И ако този някой го няма, не е ли все едно дали то съществува, или не?

Може персонажите, като изключим Исинаа, да не ми се сториха достатъчно истински и плътни, но успях да ги обикна заради онова, което ни показват - че понякога човек не може да остане верен докрай дори на любовта си - и начина, по който са описани чувствата и лутането им и са вплетени в историята. Отчаяние, безсилие, обич, надежда - всички те се сливат в едно в тази книга. 

Първите и последните няколко страници имат най-силния заряд, защото проследяват живота на главния герои след масовото изселване на жителите - изолацията, самотата, острата носталгия по някогашната оживеност на селото, в което времето сега сякаш е замръзнало. Също така именно в последните страници е онова любимо мое послание - това на Исинаа, - че ако Бог съществува, то той е един, че вярата не трябва да разделя хората, а да ги събира.

Не знам какво иска, но мълчи. Мълчи с онова мълчание, което е просто топла тишина - спокойна, уверена и одушевена. Не знам дали е джамия, или черква, но ще се помоля в нея.

Препоръчвам ви ,,Булото'', един силно въздействащ, затрогващ и емоционален роман, която ни превежда през тежките години на възраждането, показвайки ни нарушеното равновесие, пропастта, зейнала между българи и турци, и крехкостта на любовта.


Благодаря на издателство Deja Book за възможността да усетя всичката красота на тази книга!


понеделник, 6 юни 2016 г.

Ревю на ,,Спиращият войната'' - Брандън Сандърсън


Въображаемите неща често се оказват единствено съществените в човешкия живот.

,,Спиращият войната'' на Брандън Сандърсън е епична и наелектризираща книга, написана с размах, която ни потапя в свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда - свят на богове, враждуващи и контрастиращи помежду си царства, магия, цветове и битки. Изградена е една напрягаща и жива атмосфера, която омайва читателя. 

Войната между Идрис и Хиландрен изглежда неизбежна, така че единственото, което може да се направи, е да бъде забавена. Но единственият начин е като краля на Идрис прати една от дъщерите си да се омъжи за кралят на Хиландрен. В  егоистичен пристъп на любов към най-голямата си дъщеря Вивена, която от дете е обучена да оцелее в двореца на Богът крал, той праща най-малката и най-неподготвена Сири на почти сигурна смърт. Дворецът обаче се оказва раздиран от борби за власт и отвън, и отвътре.

Идеите, заложени в книгата, и съградения от автора свят са оригинални и така добре развити, че за мен не беше никак трудно да се свържа с историята и да се почувствам като част от нея. Изключително интригуващи са религията на хиландренците, способностите на Пробуждащите от различните Извисения, както и вярването, че боговете се Завръщат с определена цел - да споделят нещо за бъдещето или отвъдния живот, да отдадат Дъха си, за да спасят някого, да направят нещо значимо. 

Обичам как авторът придава на така недостижимо изглеждащите богове съвсем човешки чувства и качества, показвайки че във всеки човек има нещо божествено, както и обратното. Сандърсън е изградил силни и пламенни персонажи, всеки от които е важен и може с едно свое решение да предизвика голям и неочакван обрат на събитията. Героите сякаш са свързани с тънки нишки, които понякога се късат, а друг се умножават, което прави взаимоотношенията между тях изключително интересни за проследяване.

Обикнах Вашер изцяло, той е един от най-впечатляващите персонажи.  Освен като груб и корав, той се открои и като справедлив, лоялен, понякога дори и мил. До последно се стараеше да поправи миналите си грешки и да вземе най-правилното решение, но въпреки това успя да остане сравнително спокоен, решителен и устремен. Понякога ми се струваше, че с неговия необикновен, кръвожаден и надарен с разумен меч - Нощна кръв - са почти като едно цяло. 
Вивена ми харесваше донякъде и в началото - разумна, отговорна и сдържана. В последствие откри по-емоционалната си и ранима страна под влияние на ужасните неща, които я сполетяха, но все пак не се пречупи.
Вашер и Вивена доста си пасват като двойка. Хареса ми тяхната борбеност, това как действаха като екип и си помагаха, но и как все пак можеха да се справят и сами, когато се налага.

Допадат ми промените, които настъпиха у Сири и Сузеброн - Богът крал, както и отношенията им, въпреки че като цяло те двамата са по-семплите и невпечатляващи герои. Богът крал успя да си завърне властта, а Сири стана по-овладяна и разумна. Но сравнени с Вивена и Вашер, те са доста пасивни и наивни, така и не успяха сами да направят кой знае какво за предотвратяването на войната, както ми се искаше.

- Ти си бог. За мен поне. Все едно колко лесно може да бъдеш убит, колко Дъх имаш или как изглеждаш. Свързано е с този, който си, и с това, което значиш.

Лайтсонг моментално ми влезе под кожата. В началото той криеше несигурността си зад хумор и водеше мързелив и безцелен живот. Въпреки че бе разкъсван от съмнения, той тръгна по път, който го доведе точно там, където трябваше да бъде, и разкри човека, който дълбоко в себе си винаги е бил - непоколебим, отдаден и достоен. Блашуивър също е просто невероятна.  Под разголените облекла и амбициите си, тя криеше толкова сила, уязвимост, доброта и интелигентност. Тя, заедно с Ларимар, първа повярва в Лайтсонг и го подтикна да поеме отговорност. Останах трогната от начина, по който е обрисуването приятелството им - как двамата се подкрепят, предаността им един към друг, закачливите им понякога, а друг път - сериозни - разговори и непознатите неща, които отключваха у другия. 

- Знам, че би могъл да ми се противопоставиш - каза тя. - Но помислих, че все пак бих могла да ти повлияя. 
- Можеш - отвърна той. - Както каза, ти ме въвлече във всичко това. 
Тя поклати глава, все взряна в очите му. 
- Не мога да реша кое чувство към теб е по-силно, Лайтсонг. Любовта ми или разочарованието ми.
Той хвана ръката й и я целуна.
- Приемам и двете, Блашуивър. С чест.

Двамата наемници - Дент и Тонк Фах - пък са един от основните източници на духовити коментари и искрено се забавлявах на сцените с тях. Дори когато разкриха и по-тъмната си страна, това далеч не ми попречи да се наслаждавам на присъствието им.

Дент поклати глава. 
- Няма съвпадения, стане ли въпрос за този човек, принцесо. Ако ви е наблюдавал, може да заложите на Цветовете, че знае точно коя сте и откъде сте. - Погледна я в очите. - И вероятно се кани да ви убие. 
Вивена замълча.
Тонк Фах отпусна ръка на рамото й.
- А, не се притеснявай, Вивена. Той иска и нас да убие. Поне си в добра компания.


За самия край са запазени най-важните и шокиращи разкрития, немислимите съюзи и предателства, силните чувства, което го прави незабравим и наситен с много емоции и действие, както и любимата ми част от книгата. 

Препоръчвам ,,Спиращият войната" на всички, които търсят увлекателно, свежо и пленяващо фентъзи.



четвъртък, 2 юни 2016 г.

May Wrap-Up and June TBR


Този месец беше изключително продуктивен не само откъм прочетени книги, но и откъм закупени от Панаира на книгата. Говорейки за Панаира, искам да благодаря на Ади, Криси и Симеон, че направиха книжното пазаруване на 25-ти толкова по-интересно и ободряващо. Много хубаво е чувството да бъдеш с толкова зареждащи и вдъхновяващи хора, с които можеш да дрънкаш на дълго и на широко за всичко, което те вълнува.

Започнах месеца със ,,Самодива'' (ревю) на Краси Зуркова (оценка в Goodreads: 4)

Второто ми четиво за месеца беше ,,Тъмна дарба'' (ревю) на Александра Бракен (оценка в Goodreads: 4)

Третата книга, която прочетох, бе ,,Рубиненочервено'' (ревю) на Керстин Гир (оценка в Goodreads: 4)

Четвъртата прочетена книга беше ,,Океанът в края на пътя'' (ревю) на Нийл Геймън (оценка в Goodreads: 5)

Следващата книга бе ,,Разум и чувства'' (ревю) на Джоана Тролъп (оценка в Goodreads: 3)

Шестата - ''A Song for Ella Grey'' (ревю) на David Almond (оценка в Goodreads: 5)

И последния седми роман, до който имах удоволствието да се докосна, и може би един от най-добрите за месеца, беше именно ,,Тайната история'' (ревю) на Дона Тарт (оценка в Goodreads: 5)

През юни се надявам да успея да довърша ,,Спиращият войната'' на Брандън Сандърсън, както и да прочета ,,Булото'' на Мартин Маринов, ,,Гавин и завръщането на магията'' на Джеймс Тредуел, ,,Аз преди теб'' на Джоджо Мойс, ,,Библиотеката на Въглен връх'' на Скот Хокинс и ,,Камък от любов'' на Юлиян Попов.





събота, 28 май 2016 г.

Ревю на ,,Тайната история" - Дона Тарт


Предполагам, че в определен етап от живота си съм имал какви ли не истории за разказване, но сега разполагам само с тази. Тя е единствената, която ще мога да разкажа някога.

,,Тайната история'' на Дона Тарт е запомняща се и проницателна книга, събрала между страниците си една бедствено красива, ужасяваща и трагична история. Разтърсващ и силно психологически роман, в който границата между редно и нередно е почти невидима.

Начинът на писане на авторката е просто вълшебен! Описанията са изключително въздействащи. Момента, когато Ричард едва не измръзна до смърт през зимата, цялото търсене на място, където да се стопли, това по  някаква  неопределена причина ме докосна и остана като гравирано в съзнанието ми. Убедена съм, че всеки път когато препрочитам тези страници, ще мога да почувствам брулещия вятър, студът и самотата, точно както първия път. Има и доста интересни диалози, макар че на моменти бяха прекалено интелектуални (поне за мен), но няма как да не се развълнувате и вдъхновите от самия разгорещен и страстен начин, по който героите говорят за древногръцката литература и история.

– А ако красотата е ужас – каза Джулиан, – тогава какво е желанието? Мислим, че имаме много желания, докато имаме едно-единствено. Кое е то?
– Да живеем – отвърна Камила.
– Да живеем вечно – каза Бъни, забил ръка в брадичката си.


Сюжетът се върти около затворен кръг от петима странни и студени колежани, изучаващи класическата древност. Ричард Папен пристига в колежа ,,Хампдън'', опитвайки се да загърби лишеното си от блясък и вълнения минало. У него се пробужда интерес към необичайната групичка студенти и нейния чаровен професор и той се присъединява към нея. Първоначало странящите от него Хенри, Бъни, Франсис, Чарлс и Камила, с времето го приобщават. Но колкото повече ги опознава, толкова повече подозрителни подробности от поведението им започва да забелязва и накрая разбира по-тъмна и притеснителна от всичко досега тайна, тайна, свързана с древни ритуали и невинно пролята кръв. И това е само началото..



Онова, което ми хареса най-много, беше начинът, по който авторката изкарва наяве човешката лудост, променливост и непредвидимост. Реакциите на героите са показателни за техните характери и така ние успяваме съвсем ясно да ги разграничим един от друг - нещо, което би могло да бъде трудност в началото. Авторката разгръща едни сложни и противоречиви персонажи, които успяват да омагьосат читателя и събуждат у него желанието да ги оправдае, въпреки ужасните им постъпки. В тесния си кръг те се подкрепят се, разбират и уважават. Само един от техните може да ги уязви.

Немислимото е неосъществимо. 

Въпреки лекият криминален елемент, който се улавя в книгата, тя много силно се различава от този тип романи и то не само по това, че знаем от самото първо изречение кои са убийците. Убийството на Бъни не е извършеното от жестокост, гняв или в момент на афект, то е внимателно обмислено. Героите го планират до последната подробност, обсъждат го толкова дълго, че в някакъв момент то спира да им се струва нещо истински значимо, приемат го просто като обикновено и наложително. И въпреки че в началото това деяние им изглежда лесно и  преодолимо, после, когато осъзнават неговата тежест, то придобива силата да ги срине до основи. Това, което първо е ледено спокойствие, се превръща в гузност, параноичност и силна тревожност - объркването и кошмарите на Ричард, паническото разтройство и безсънието на Франсис, пиенето на Чарлз и може би отчасти главоболията на Хенри. Единствената, останала хладнокръвните и безсърдечна почти до самия край, освен когато ставаше въпрос за брат й, бе именно Камила. 

В гърдите си усещах ужасяващо и променливо туптене, сякаш под ребрата ми имаше голяма птица, която самоубийствено се блъскаше в кокалената си клетка. 


Обожавам ненатрапчивия, красив и грабващ начин, по който привличането между Ричард и Франсис е загатнато. И все пак дори и този елемент от историята е в хармония с останалата част от нея, мрачността и отчаянието все още се усещат, но по-скоро като лека, сива мъгла. Понякога между двамата се улавяше привързаност, плахо доверие, но друг път нито си говореха, нито имаха силата да се погледнат. Влюбих се в идеята за тях като двойка и все пак харесвам и крехкото им, но очарователно приятелство.    

В ретроспекция е лесно да си обясня нещата, но тогава не обръщах внимание на нищо, освен на своето щастие. Не знам какво повече да кажа, освен че в онези дни самият живот изглеждаше вълшебен: паяжина от символи, съвпадения, предчувствия, поличби. Някак си всичко пасваше, а коварно благосклонното Провидение се разкриваше постепенно, чувствах, че треперя и съм на ръба на някакво баснословно откритие, сякаш някоя сутрин всичко щеше да се обедини в едно - бъдещето ми, миналото, целият ми живот - а аз щях да седя в леглото, поразен като от гръм от ясно небе, и щях да повтарям ,,О! О! О!''

Препоръчвам ,,Тайната история'', книга, която на моменти ще ви вцепенява, друг път ще ви понася във вихър от необяснима тъга и налудничавост и ще ви накара да се замислите върху цената, която героите плащат за извършеното: бавното, но сигурно унищожение, което носи вината.

Благодаря на издателство Еднорог, задето ми предоставиха възможността да се изгубя в тази книга!