неделя, 27 септември 2015 г.

Ревю на ,,Градът на сънуващите книги'' (Валтер Мьорс) - Полет из дебрите на въображението


(Не знам за вас, но на мен ми е най - трудно да пиша ревюта за книгите, които най - обичам. В такива случаи просто едва намирам думи да изразя възхищението си и никога не са достатъчно силни.. Но ще видим какво ще се получи.)


  Проблемът е, че за пари – за много пари! – не ни трябва грандиозна и гениална литература! Имаме нужда от ширпотреба. Нискокачествена, безвкусна, булевардна. Все повече и повече. Все по-дебели и нищо неказващи книги. Важна е само продажбата на хартия. Не думите върху нея.



 ''Градът на сънуващите книги'' на Валтер Мьорс е грациозна и дивна красота, чудо на езика, опияняваща магия, велико пътешествие, полет из дебрите на въображението. Невероятна образност на описанията. Влюбих се в тази книга от пръв поглед. Започвайки от обещаващото заглавие, намекващо за едно невероятно, запомнящо се четиво, приказните илюстрации и резюмето, пробуждащо диво нетърпение в човешката душа. Изключително въздействаща книга. Отгръщането на страниците й за мен бе същинско приключение. И колкото повече четях, толкова повече ми се четеше. Сграбчва те и те държи чак до края.. и дори след края, защото вече има дом в сърцето ти.




Във тъмни, хладни, празни стаи, 
където се кръстосват сенки бледи,
където древни книги сън сънуват 
за отминалите времена, когато са били дървета,
и въглищата раждали са диаманти, 
и никой не познавал светлина и милост -
е мястото, където онзи дух царувал,
наречен Сенчестия крал. 



Главният, герой, Змей Митоблудни, получава наследство от своя поетичен кръстник, Данселот, тайнствен ръкопис. Ръкопис така прекрасен и завладяващ, че Митоблудни си поставя за задача да открие неговия автор. Неговото търсене го отвежда в Книговището - Градът на сънуващите книги, град, където четенето е опасно и може не само да те нарани или да те отрови, но и да те убие.


Вероятно началото на Опасните книги е поставено, когато един книжен пират разцепил черепа на друг пират с тежка книга. И в този исторически миг станало ясно, че книгите са потенциално опасни! Оттогава методите за умъртяване с литература непрекъснато се умножават и усъвършенстват през вековете.


Колофоний Дъждосиянието пише, че по онова време някакво издателство импрегнирало по една своя книга от всеки тираж със смъртоносна отрова - и дори си правело реклама с това. Човек би си помислил, че изданията им са събирали прах по рафтовете, но е точно обратното: продавали се като топъл хляб.



Само да вметна, че много ми хареса Часът на дървото, поетичните четения вечер в Книговището, придружени от топлината на огъня и общо взето приятното чувство, същото, което ме обзема през зимните нощи, когато си чета и пия топъл чай.







От 
 книга връз книга издигнат,
отритнат, проклет,
съшит от мъртви прозорци,
населен от духове само,
от хартиени, кожени твари превзет,
е замъкът пъклен -
 място на лудост и звук,
наречен Двореца на сенките тук.




Митоблудни успява да се измъкне жив от Неговището, бунището, обитавано единствено от страховити същества и безброй книги. Хареса ми начина, по който Валтер Мьорс е описал личности като Фистомефел Смайк и Краля на сенките. А и запознанството на Митоблудни с Книгосъзданията, същества, чиято мисия е да научат цялото творчество на определен писател, беше изключително вълнуващо. 

- Литературата прониква в нас много повече, отколкото си мислим. При Книгосъзданията това дори е още по - силно.
- В смисъл? 
 - Във всякакъв смисъл. Нещата стоят така: рано или късно всяко Книгосъздание приема характера на поета, когото учи наизуст. Това е неизбежно. Съдбата ни е такава. По природа ние сме празни листа, които трябва да бъдат изписани, нямаме собствена индивидуалност..


Идеята за овладяването на Орм  беше просто великолепна.
Краят на книгата за мен беше вълнуващ и достоен, точно като за подобен литературен шедьовър.