четвъртък, 30 юли 2015 г.

Ревю на ,,Кресчендо'' - Бека Фицпатрик


Ревю на първата книга от поредицата - ,,Ш-ш-шт'' (тук)


Втората книга от поредицата за падналите ангели, ,,Кресчендо'', на Бека Фицпатрик е лека, динамична и интригуваща книга, в която не липсват обрати и определено по-вълнуваща от ,,Ш-ш-шт''. Има повече действие и непредвидени разкрития, появяват се някои нови герои и определено мистериите се разплитат. Има някои големи разкрития около миналото на Нора и по - специално смъртта на баща й. Стават ясни някои неща около обществото на Нефилимите и това на падналите ангели, които поддържаха интереса ми до последно.

В книгата Пач вече е назначен като ангел-пазител на Нора, понеже й спаси живота в първа книга, но въпреки това отношенията им не вървят (меко казано!), а причината по - нататък се изяснява. Появява се нов герой, Скот Парнел, стар приятел на семейството, завърнал се в града. Скот ми се стори десетки пъти по - забавен от Пач, доста измъчен от собствените си особено сериозни проблеми, които по различни стечения на обстоятелствата се преплитат с тези на Нора.

Обаче въпреки това героите (Пач и Нора) отново за малко да съсипят всичко, цялото ми хубаво впечатление за книгата и трилогията като цяло. И двамата се държава кретенски. На първо място Пач, който изведнъж започна да си вее байрака с онази Марси, без да даде каквото и да е обяснение, но и на всичкото отгоре си позволяваше да командва Нора (да не говорим, че тя понякога дори му се подчиняваше). На второ място Нора, която реши да прави какво ли не напук на Пач, включително да се хвърля на врата на друг (който заслужаваше повече), за да го накара да ревнува. Постъпките им бяха не само нелепи, но и адски подли. Но пък ми беше изключително забавно как Нора реши да се прави на престъпник; проследи Скот, претърси стаята му, промъкна се в стаята на Марси, открадна й дневника (като последната отчаяна ревнивка), открадна колата на Пач (той си го заслужаваше гадняра) и кроеше тъмни планове около нахлуване в дома на Пач, които, за жалост, останаха неосъществени. Вбесява ме това, че Ви още не е наясно с това, в което Пач и Нора са забъркани, и се опасявам, че ще я държат в неведение още дълго.. Бях толкова щастлива, че Ви се събра с Риксън, но не.. разбира се, че авторката тотално ще ми разбие фантазиите.
А края.. далеч не беше това, което очаквах. Изглеждаше, сякаш гадното вече за момента е свършило и е време за happy end, който ще бъде провален чак в следващата книга.
Е, да, ама не..



събота, 25 юли 2015 г.

Ревю на ,,Кутия за птици'' - Джош Малерман - Роман, който те поглъща!


(Корицата е просто невероятна. Най - хубавата, която съм виждала, и е тясно свързана със сюжета.)


"Птиците пеят след буря. Защо и хората не се усещат свободни да ликуват, щом слънцето им го напомня?" - Роуз Кенеди


''Кутия за птици'' на Джош Малерман е от онези романи, които просто те поглъщат. Поглъщат те в изградената от автора обстановка. Чувствата на героите стават твои чувства, животът им става твоя живот. Започваш да разсъждаваш върху всяко решение, което персонажите направят, и се опитваш да разбереш от какво е породено. Тази книга е по - скоро психологическа, описва как човешкото същество реагира на промени, как се научава да живее с тях. Как оцелява. 
Всички ние, хората, се страхуваме от непознатото и това чувство преобладава в книгата, но също така е показано и как въпреки страха Малори успява да се пребори с препятствията по пътя си към по - безопасно място за нея и децата й. И то не веднъж, а два пъти.



Персонажите бяха много добре изградени и намерих по нещо от себе си във всеки от тях. 
Въпреки че изглежда като тежко четиво, далеч не е такова. Чете се изненадващо лесно за книга, която засяга такава тема (в следващите изречения ще разберете какво имам предвид).
Книгата проследява рухването на познатия ни начин на живот заради внезапното, необяснимо появяване на Съществата. Само един поглед към тях може да ти струва разума. Всеки, които ги вижда, полудява и атакува някого, а после се самоубива. Със зачестяването на подобни случаи се появява паника. Хората покриват прозорците си, обезопасяват къщите си.
Едновременно вървяха две сюжетни линии. Едната проследяваше настоящето - живота на Малори и децата й (едното всъщност не е нейно, но това става ясно някъде към средата на книгата). Другата проследява миналото на Малори - как преди да роди търси безопасно място за децата си и се среща със съквартирантите. Те заживяват заедно, една малка група от хора, събрани от желанието да оцелеят. 
Но още от началото става ясно, че Малори в крайна сметка остава сама поради доста трагични обстоятелства, за които няма да разкривам детайли.
Краят на книгата някак окуражително е оставен отворен.

Ревю на ''Ш-ш-шт'' - Бека Фицпатрик


Е, тези дни си търсих нещо за четене и попаднах на тази книжка.
''Ш-ш-шт'' е част от трилогия. Втората книга ''Кресчендо'' също вече излезе на български (ревю).

Разказва се за Нора Грейс, която си пада по скоропоявилия се в нейното училище Пач. Оказва се обаче, че Пач крие тъмна тайна. По невнимание (или по - скоро чиста глупост) Нора се озовава въвлечена в битка между безсмъртните и падналите ангели и от нея зависи да вземе решение на чия страна да застане.

Книгата хем ми хареса, хем не (само един истински читател може да го разбере). Има и хубави страни. На моменти имаше леко криминален оттенък и нещата бяха доста мистериозни. Имаше и някой страхотни сцени с Нора и Пач.

Но.. (по дяволите, мразя, когато има ''но'').
Но цялата тая работа с падналите ангели и подобни не ми се нрави особено, доста банално ми се вижда, понеже е особено разпространена тематика.
Онова, което най - много ми допадна, бяха репликите на Ви. През повечето време се хилех, докато четях сцените с нея. Като персонаж тя ми е абсолютна любимка. Нора ме дразнеше адски, когато точеше лиги по Пач, особено поради това, че и аз си паднах в някаква степен по него (макар че все още ми се виждаше леко надрусан). Но пък ми харесаха щурите теории на Нора за това кой всъщност е убиеца. През цялото време знаех, че са грешни, и когато вече беше факт, направо умрях от кеф. А оная Дабрия я смятам за тотална кучка, направо исках да я цапардосам. Не мога да си представя как може да е толкова ненормално жалка, че да тича след някой, който вече не си пада по нея. Но пък Нора се доказа, когато към края на книгата не се даде на Дабрия, когато бе нападната от нея.
Краят не беше съвсем неочакван, но пък до последно не бях съвсем сигурна каква точно ще бъде развръзката.
Книгата става за убиване на времето, леко и приятносе чете, но пък не всеки си пада по паднали ангели.



вторник, 14 юли 2015 г.

Ревю на ,,Аутсайдерът'' (Маркъс Зюсак) - Една различна гледна точка





Ревю на втората книга от поредицата - ,,Да се биеш с Рубен Улф''.
Ревю на третата книга от поредицата - ,,Когато кучетата плачат''.


 ,,Аутсайдерът'' на Маркъс Зюсак е първата книга от поредицата за братята Улф. Мога да заявя, че тази книга ми падна точно на време. Адски се нуждаех да прочета нещо именно такова.

Става въпрос за  Камерън Улф, аутсайдер, по който момичетата далеч не припадат, и неговия брат, Рубен Улф, далеч не токова окаян и недоволен от положението си, въпреки че и то не е по - добро.
За мен това е книга, и въобще поредица за съзряването (или да кажа осъзнаването?) и отношенията между хората.
Много, много, ама адски много ми допадна начина, по който се държаха един с друг братята. Има нещо отчайващо очарователно във всички глупости, в които се забъркват. А и ми хареса да вляза в главата на момче, макар да бе достаа стряскащо. 
Книгата ме държа през цялото време, в което я четох, и много след това (даже още не ме е пуснала). Причината, според мен се крие в цялата й откровеност и непретенциозност. 

Харесвам Кам и Руб точно такива каквито са си - пълни дебили. 
Кам беше изключително разнопосочен героя. Беше някакъв замечтан, а в следващия момент стигаше до доста интересни и правилни заключения. Освен това има някаква зрялост в начина, по който чувства нещата.




''Понякога си я представях гола, но никога за дълго. Не я желаех само по този начин. Честно.
Исках да открия онова място, откъдето идваше гласът й. Ето това исках. Исках да бъда мил с нея. Исках да й нося радост и се молех това да се сбъдне. Обаче с молби доникъде не се стига. Така беше, зная, ала въпреки това се молех наум, броях часовете до завръщането си при нея.''


''Може би знам само че онзи ден на нашата веранда, докато гледах Сара и Брус, усетих нещо и се заклех, че ако някога си хвана момиче, ще се отнасям добре с него и няма да се държа гадно или мръснишки, нито да го нараня, никога! Заклех се и притежавах цялата увереност на света, че ще спазя клетвата си.''


Окей. ОКЕЙ. Как да не обичам това момче? Как по дяволите? Кълна се, че това е най - прекрасното нещо, което съм чела. 


''Момчетата като нас - и момчетата изобщо - сигурно са най - голямата измет на света. Поне през повечето време. Кълна се, че през повечето време ние изобщо не сме хора.''


 Руб пък малко повече се изяснява във втората книга. В първата подбудите му  (поне повечето) да прави това и онова си останаха загадка. Иначе притежава непобедим дух, уникален ръб е (аз си влагам собствен смисъл - хубав - във думата), но всичките му реплики ме караха да се усмихвам. Има едно нещо, по което и двамата братя си приличат изключително много. И двамата търсят себе си, дори и начините им да са доста.. необичайни. 

Препоръчвам книгата. Изключително увлекателна е, забавна и искрена. Представя една различна гледна точка, която наистина заслужава внимание.