сряда, 30 декември 2015 г.

Ревю на ,,Бялата врана'' - Маркъс Седжуик


Можете да кажете, че макар да не сте видели всяка една отделна врана на този свят, всяка врана, която сте виждали някога, е черна. Следователно съществува огромна възможност всички врани да са черни. Всъщност, вие сте приели за факт, че всички врани наистина са черни. Разбира се, ако някой ви покаже бяла врна, всичко ще се промени изцяло само за един миг.
Но всички врани са черни.
По същия начин си правите заключението, че никой не продължава да живее след смъртта. Няма ,,отвъд''. Няма бяла врана.
Но ако ви кажа, че съм виждала бяла врана? Само една. Една-единствена бяла врана.
Тогава какво?

,,Бялата врана'' на Маркъс Седжуик е магнетична, зловеща и в същото време провокираща читателя да се гмурне в едно яростно обмисляне на това, което знае (или по - скоро не знае) за живота и това след него. 

Историята в книгата е разказана от три различни гледни точки, тези на двете тийнейджърки – Ребeка и Ферелит, и тази свещеника, който преди два векa е обитавал днешната къща на Ферелит. Момичетата разкриват истината за ужасяващи експерименти, провеждани преди стотици години.

Книгата пленява и с описанията на някои от местата в измисленото малкото крайбрежно градче Уинтърфолд, където се развива действието - като на църквата ,,Света Мария'', полусрутена от прииждащото море.

 - Морето приижда. И никой не може да направи нищо, за да го спре. Така че това място просто трябва да изчака реда си, да изчака края си. Също като всички нас.

Харесах страшно много Ферелит. Тя се оказа дръзка, плашеща, мистериозна, и страшно манипулативна. Но преди всичко тя е безкрайно объркваща (имайки предвид постъпките й) и някак си твърде будна и мислеща за възрастта си. И въпреки че умее да разгадава хората толкова лесно или може би тъкмо заради това, тя е страшно самотна и търсеща отговорите на въпросите, които са си задавали свещеника и лекарят. Имаше нещо очарователно в това, че дори след като прочетох книгата, не могах докрай да разбера Ферелит. Авторът ни оставя в неведение за някои от причините за действията й, но това, което е очевидно е, че образа й почти изцяло движи книгата.

Можеш да имаш всичко, но никога няма да бъдещ силен колкото мен, ако не си умен колкото мен. Така виждам нещата аз. Всички тези тъпи деца в училището, всички тези тъпи учители. Всички тъпанари, с които трябва да се примирявам в Енорийската къща. Те може да са по - силни от мен или да имат повече пари от мен, или да са по - красиви от мен, но в крайна сметка няма да спечелят, защото аз притежавам преди всичко нещо, което ме прави по - добра. 
Умът ми.

Ребека беше по - скучната и обикновена героиня. Твърде наивна и емоционална, на моменти дори лигава. Нямаше голямо развитие около нейния образ, но личната история на баща й ми се стори интересна и тъжна, така че се радвам, че поне имаше някаква промяна в отношенията им.

,,Бялата врана'' е наелектризираща, ужасяваща и страхотно замислена и мисля, че би се харесала дори и на хора, които не са много запознати с хорър книгите като мен самата.