неделя, 27 декември 2015 г.

Ревю на ,,Гондолата на времето'' - Ева Фьолер




You must remember this
A kiss is just a kiss
A sigh is just a sigh
The fundamental things apply 
As time goes by.
                                                     Herman Hupfeld



Няма и пет минути след като завърших ,,Гондолата на времето'' на Ева Фьолер, седнах да пиша за нея, защото просто бях толкова развълнувана.

Онова, което първоначално ме провокира да се насоча към нея, всъщност беше, че съм била във Венеция и това магическо място продължава да буди у мен възхищение. Авторката е успяла да направи най - важното - да съхрани атмосферата на Венеция, която и в днешно време е запазена такава, каквато е била през 15 век, да я опише точно толкова пищна, колкото е в действителност. Имаше точното количество описания и действието се развиваше с нормална скорост.
И това в съчетание с пътуване във времето? Комбинацията е наистина съвършена.
Начинът на писане на авторката също оказа влияние върху мен, докато четях книгата. Беше свежа, ненатоварваща и запленяваща.

Седемнайсетгодишната Ана, прекарва лятната си ваканция със семейството си във Венеция. Обаче плановете й тотално се объркват, когато случайно (или не?) бива бутната в червена гондола, което дори само по себе си е странно, защото всички гондоли там са черни. И преди да получи шанса да слезе, всичко изчезва пред очите й. Когато обаче се събужда, осъзнава, че се е озовала в 15 век, 1499-а годината.
 


Ана беше страхотна героиня. С нейното чувство за хумор и леко неадекватни, но пък страшно забавни реакции, ми стана моментално любимка. С времето тя се прояви и като изключително оправна, научи се да се справя, както може според обстоятелствата, без всички луксове на 21 век. Нямаше скучни моменти в книгата и то изцяло благодарение на нея. Постоянно се озоваваше в опасни ситуации, измъкваше се, биеше се (докато пишех последното, не можах да сдържа усмивката си).

Харесах и Себастиано, макар че в началото на книгата бях също толкова вбесена, колкото и Ана от това, че само се правеше на много мистериозен и отказваше да й обясни какво се случва, което беше страшно мръснишко от негова страна. След това обаче ми стана по - симпатичен, защото се откри повече.
Макар че сближаване на Себастиано и Ана ми изглеждаше твърде нереалистично, прибързано и претупано. Мисля, че трябва да имат повече моменти заедно, повече разговори за интересите си и т.н., вместо кроене на планове за залавянето на злодеите. Надявам се, че във втората книга ще бъде наблегнато върху взаимоотношенията им. 

Приятни ми бяха и останалите герои - особено Барт, Клариса, Есперанца, Хосе, Тревизан, Доротея и Матиас (аз май току - що изброих всички герои в книгата!). 

Идеята за "бариерата", която спира пътешествениците във времето да издадат нещо от бъдещето на хора от време преди тяхното, беше много добра. Интересно ми беше и това, че когато някой, който не е пътешественик във времето или няма специална мисия, забравя за предишния си живот и въпреки че се е озовал в друго време преди секунди, вече има къща там и близки, които да му помогнат да се приспособи.

Затворих книгата с усмивка на лицето и съм сигурна, че ако вие я прочетете, ще направите същото.

П.С.: В края на май месец излиза и втората книга!

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.