петък, 20 ноември 2015 г.

Ревю на ,,Предимствата да бъдеш аутсайдер'' - Стивън Чбоски



Приемаме любовта, която си мислим, че заслужаваме.


,,Предимствата да бъдеш аутсайдер'' на Стивън Чбоски е книга, която отдавна исках да прочета.
Книгата е написана под формата на писма от Чарли, главния герои, към неизвестен получател, в които той споделя всичко, което се случва в живота му. Написана е по увлекателен и лек начин, но засяга важни теми и то доста задълбочено. Харесва ми, че авторът не е пресилил историята, не я е наситил с изкуствен драматизъм. Тъкмо обратното. Така е доста по - естествена, отколкото би била иначе. В книгата има много чувства, редуват се забавни и тъжни моменти.



Почти всички герои имаха своите красиви, смислени реплики и постъпки, които ми помогнаха да ги опозная, да се докосна до тях.   
 
Чарли едновременно е някак си по - зрял от другите и не е. Зрял е по отношение на нещата, които виждаш в другите, в света, самият факт, че въобще се оглежда около себе си го показва. Но в същото време той до голяма степен не притежава емоционална интелигентност, не знае как да се държи с другите и общуването доста му куца. В началото поведението му някак ме объркваше, но постепено всичко добива смисъл и си идва на мястото.
 
Отношенията в семейството на Чарли бяха привидно нормални, но беше очевидно, че никой в семейството му не го познава особено добре, а понякога той се чудеше дали и той ги познава. Сякаш роднините му просто не му обръщаха достатъчно внимание, погълнати изцяло от собствените си грижи. Частта със случилото се със сестра му и това, което той направи за нея, ги сближиха донякъде, което много ме зарадва.

Приятелството му с Патрик и Сам е една от централните теми в книгата. Той е почти опиянен от това, че най - после чувства някого близък, и бързо се привързва към тях. Чарли сякаш се страхува да не съсипе това прекрасно и непознато за него явление, току що появило се в живота му. В някакъв момент обаче започва да се чувства на мястото си сред новите си приятели и да се отпуска, да споделя мислите си пред тях.

Готино е, че действието в книгата се развива през 1991-1992, така че няма мобилни телефони и хората си записват музика на касети. Боже, иска ми се да беше така и сега!  

Историята на Чарли ни показва, че всяко едно събитие в живота ни оставя своя белег, дори и да си мислим, че не е оказало въздействие върху нас. И в някакъв момент, когато останем беззащитни, всички тези преживявания се натрупват и изведнъж рухваме под тежестта им. Че гадните неща рано или късно ни застигат и ние трябва да се научим да не им позволяваме да ни нараняват твърде много, да се справяме с тях. Че болката си е наша и не трябва да я омаловажаваме. Че всеки заслужава поне веднъж да се почувства безкраен.

Препоръчвам ви не само да прочетете книгата, но и да гледате и филма (с участието на Логан Лърман, Ема Уотсън и Нина Добрев), защото го смятам за една от най - добрите филмови екранизации по книги. Запазени са чувствата от книгата, както и идеята на автора!