понеделник, 31 август 2015 г.

Ревю на ,,Панаир на суетата'' - Уилям Текери



Панаирът на суетата е едно много суетно, лошо, глупаво място, изпълнено с всякакво лицемерие, преструвки и фалш… все пак човек е длъжен да каже истината, доколкото я вижда… А предприеме ли подобно нещо, ще се разкрият доста неприятни работи.

,,Панаир на суетата'' е най - психологическата книга, която съм чела.  Всяка дума си е на мястото. Всеки герой е различен и са представени и добрите, и лошите му страни. 
Дръзкото изкачването на Беки Шарп към върховете на обществото на Викторианска Англия е дълго и пълно с препятствия и грешни решения, но нейната решителност бавно, но постепенно я бутат напред. 
Текери противопоставя образите на Ребека Шарп, хитра, красива, целеустремена, изобретателна, скандална за времето си и Амелия Седли, мила, беззащитна добра до наивност. И докато първата е истинска героиня, домогнала се до прожекторите, Амелия от обичаното от всеки момиче се превръща във вечно самосъжаляващо се същество, все още неумееща да преценява хората. И може би в някоя друга книга последната щеше да бъде позитивен герой, но не и в тази! Амелия буди единствено пренебрежение в душата на читателя.
Докато Беки Шарп.. тя е онази, която обичаш и мразиш едновременно. Всичките й преструвки и лъжи, егоизма й, студеното й сърце и дивата й, енергична решителност.. Едновременно буди уважението ти заради силата на духа си, но й те кара да настръхваш, както когато съзреш противник. Тя сама се е оправяла с всичко в живота. Тя оцелява. Тя завладява.

Беки страшно много обичаше да бъде в общество и просто не можеше да съществува без него също тъй, както и пушачът на опиум не може без всекидневната си доза.



Всичко, разисквано в тази книга, е валидно и сега, и винаги ще бъде.
В някаква степен Ребека е това, което е не само благодарение на себе си. Отношението към хората с по - ниско обществено положение, униженията и мизерията са онова, което я агресира срещу всички по - богати. Тя чувства нуждата да се изкачи толкова високо, че да е недосегаема. Да държи не само своя живот в ръцете си. Манипулирането, понякога толкова делиткатно, че жертвата дори не се усеща, се превръща в нейния начин да достигне целите си. Това обсебва живота и убива всяка друга част от личността й. Така че в някаква степен тя самата е жертва.

Когато силата на една лъжа се изчерпи, човек трябва да изкове друга, за да я измести; и така числото на лъжите, които сме пуснали в движение се увеличава и опасността да ни заловят се увеличава всеки ден.

Книгата е много приятна за четене, написана с невероятно чувство за хумор. Който харесва световната класика, ще я оцени.