петък, 16 октомври 2015 г.

Ревю на ,,Да се биеш с Рубен Улф'' (Маркъс Зюсак) - Книга, в която борбата е по - важна от победата


Ревю на първата книга от поредицата - ,,Аутсайдерът''.
Ревю на третата книга от поредицата - ,,Когато кучетата плачат''.



 Една книга за значението на борбата и незначителността на победата в обичайния й смисъл.

,,Да се биеш с Рубен Улф'' е втората част от поредицата за братята Улф.
Маркъс Зюсак вдига летвата наистина много високо с втората книга. Първата несъмнено беше симпатична, добро начало, но втората.. просто разбива конкуренцията. Харесва ми, че се съсредоточава не само върху Кам, но и върху Руб, разгръщат се нови негови страни.
,,Да се биеш с Рубен Улф'' притежава някакво особено очарование, сурова красота. Трябва да си призная, че я четях с постоянно лепната на лицето усмивка. В някои книги съм срещала страшно по - необичайни идеи. Но тази поредица достигна до мен много по - силно от всяка друга. Изградих здрава връзка с героите и дори имам чувството, че сякаш аз съм я написала. 
В Камерън виждам свое отражение, което в началото ми се видя леко смущаващо и странно. Но неговата лоялност, стремеж към това да бъде разбран и някой да държи на него плашещо ми напомня моята собствена особа.


Мисля си за мачовете, които знаеш, че ще спечелиш, за мачовете, които знаеш, че ще загубиш, и за другите, за които не знаеш. Мисля за мачовете между тях.
Сега аз гледам към улицата.

И заговарям.
Казвам го.
– Не губи сърцето си, Руб.
Брат ми отговаря много ясно, без да помръдне.
– Не се опитвам да го изгубя, Кам. Опитвам се да го намеря.

 
Докато Кам е неуверен, Руб изглежда като истински куражлия, само че той също вътрешно е объркан и измъчван от съмнения. Въпреки че на моменти е леко гаден, определено уважава брат си по някакъв негов си начин и винаги би се застъпил за него, когато стане напечено. Всъщност цялото семейство Улф, като една истинска глутница, въпреки различията си, доказва колко силно обвързани са помежду си и си пазят взаимно гърбовете. 

Всъщност тази поредица показва, че не всички момчета са незаинтересовани идиоти, които не оценяват нищо и никого. Че момчетата понякога също се чувстват самотни и отритнати.
Едно реалистично, запомнящо се, мъдро и бунтарско четиво, което сякаш остава недооценено в сянката на другите книги на Маркъс Зюсак, но за мен си остава най - голямото му постижение. Една от малкото поредици, които със следващата книга стават все по - интересни! Горещо препоръчвам!