вторник, 14 юли 2015 г.

Ревю на ,,Аутсайдерът'' (Маркъс Зюсак) - Една различна гледна точка





Ревю на втората книга от поредицата - ,,Да се биеш с Рубен Улф''.
Ревю на третата книга от поредицата - ,,Когато кучетата плачат''.


 ,,Аутсайдерът'' на Маркъс Зюсак е първата книга от поредицата за братята Улф. Мога да заявя, че тази книга ми падна точно на време. Адски се нуждаех да прочета нещо именно такова.

Става въпрос за  Камерън Улф, аутсайдер, по който момичетата далеч не припадат, и неговия брат, Рубен Улф, далеч не токова окаян и недоволен от положението си, въпреки че и то не е по - добро.
За мен това е книга, и въобще поредица за съзряването (или да кажа осъзнаването?) и отношенията между хората.
Много, много, ама адски много ми допадна начина, по който се държаха един с друг братята. Има нещо отчайващо очарователно във всички глупости, в които се забъркват. А и ми хареса да вляза в главата на момче, макар да бе достаа стряскащо. 
Книгата ме държа през цялото време, в което я четох, и много след това (даже още не ме е пуснала). Причината, според мен се крие в цялата й откровеност и непретенциозност. 

Харесвам Кам и Руб точно такива каквито са си - пълни дебили. 
Кам беше изключително разнопосочен героя. Беше някакъв замечтан, а в следващия момент стигаше до доста интересни и правилни заключения. Освен това има някаква зрялост в начина, по който чувства нещата.




''Понякога си я представях гола, но никога за дълго. Не я желаех само по този начин. Честно.
Исках да открия онова място, откъдето идваше гласът й. Ето това исках. Исках да бъда мил с нея. Исках да й нося радост и се молех това да се сбъдне. Обаче с молби доникъде не се стига. Така беше, зная, ала въпреки това се молех наум, броях часовете до завръщането си при нея.''


''Може би знам само че онзи ден на нашата веранда, докато гледах Сара и Брус, усетих нещо и се заклех, че ако някога си хвана момиче, ще се отнасям добре с него и няма да се държа гадно или мръснишки, нито да го нараня, никога! Заклех се и притежавах цялата увереност на света, че ще спазя клетвата си.''


Окей. ОКЕЙ. Как да не обичам това момче? Как по дяволите? Кълна се, че това е най - прекрасното нещо, което съм чела. 


''Момчетата като нас - и момчетата изобщо - сигурно са най - голямата измет на света. Поне през повечето време. Кълна се, че през повечето време ние изобщо не сме хора.''


 Руб пък малко повече се изяснява във втората книга. В първата подбудите му  (поне повечето) да прави това и онова си останаха загадка. Иначе притежава непобедим дух, уникален ръб е (аз си влагам собствен смисъл - хубав - във думата), но всичките му реплики ме караха да се усмихвам. Има едно нещо, по което и двамата братя си приличат изключително много. И двамата търсят себе си, дори и начините им да са доста.. необичайни. 

Препоръчвам книгата. Изключително увлекателна е, забавна и искрена. Представя една различна гледна точка, която наистина заслужава внимание.