събота, 25 юли 2015 г.

Ревю на ''Ш-ш-шт'' - Бека Фицпатрик


Е, тези дни си търсих нещо за четене и попаднах на тази книжка.
''Ш-ш-шт'' е част от трилогия. Втората книга ''Кресчендо'' също вече излезе на български (ревю).

Разказва се за Нора Грейс, която си пада по скоропоявилия се в нейното училище Пач. Оказва се обаче, че Пач крие тъмна тайна. По невнимание (или по - скоро чиста глупост) Нора се озовава въвлечена в битка между безсмъртните и падналите ангели и от нея зависи да вземе решение на чия страна да застане.

Книгата хем ми хареса, хем не (само един истински читател може да го разбере). Има и хубави страни. На моменти имаше леко криминален оттенък и нещата бяха доста мистериозни. Имаше и някой страхотни сцени с Нора и Пач.

Но.. (по дяволите, мразя, когато има ''но'').
Но цялата тая работа с падналите ангели и подобни не ми се нрави особено, доста банално ми се вижда, понеже е особено разпространена тематика.
Онова, което най - много ми допадна, бяха репликите на Ви. През повечето време се хилех, докато четях сцените с нея. Като персонаж тя ми е абсолютна любимка. Нора ме дразнеше адски, когато точеше лиги по Пач, особено поради това, че и аз си паднах в някаква степен по него (макар че все още ми се виждаше леко надрусан). Но пък ми харесаха щурите теории на Нора за това кой всъщност е убиеца. През цялото време знаех, че са грешни, и когато вече беше факт, направо умрях от кеф. А оная Дабрия я смятам за тотална кучка, направо исках да я цапардосам. Не мога да си представя как може да е толкова ненормално жалка, че да тича след някой, който вече не си пада по нея. Но пък Нора се доказа, когато към края на книгата не се даде на Дабрия, когато бе нападната от нея.
Краят не беше съвсем неочакван, но пък до последно не бях съвсем сигурна каква точно ще бъде развръзката.
Книгата става за убиване на времето, леко и приятносе чете, но пък не всеки си пада по паднали ангели.