петък, 7 октомври 2016 г.

Ревю на ,,Парченца от нашия живот'' - Хелън Дънбар



,,Парченца от нашия живот'' на Хелън Дънбар е една красива история за приятелството, смелостта, която понякога отчаяно се нуждаем да намерим в себе си, и моментите, които ни обричат и на падение, и на възход.

 - Мразят да трансплатират тийнейджъри, нали знаеш. Деца, които могат да обучат. Възрастните просто се предават и спазват правилата. Но ние винаги мислим, че сме по-умни от лекарите, по-умни от телата си. И знаеш ли какво? Не сме. Просто го запомни.

Един ден всичко рухва. Кал, Лизи и Спенсър са трима най-добри приятели, за които нищо няма да е същото. Когато Кал се събужда и разбира, че няма да види Лизи отново, че нейното сърце бие в гърдите му и никога повече няма да може да играе бейзбол, това му изглежда като края. Но му предстои да открие и да изпита много повече неща, отколкото предполага...

Искрено благодаря на издателство AMG Publishing за страхотната възможност да съпреживея това приключение с героите!

След смъртта на Лизи Кал стана по-объркан, несигурен, изгуби се. Той се нуждаеше някой да го върне обратно в света, който имаше смисъл за него. Това не бе невъзможно, но се оказа, че това, на което обаче беше способен, бе да си създаде нов. Научи се да живее отново, този път с чуждо сърце, преодоля страха, сковаващия го при мисълта, че всичко коренно се е преобърнало и може би част от него е умряла заедно с Лизи, и вината, която чувстваше, задето е изгубил контрол върху колата. Той беше лишен и от възможността да играе бейзбол - единственото нещо, в което усещаше, че е добър и правеше с такова голямо удоволствие - и това подсили усещането му, че вече нищо няма смисъл. Беше наистина прекрасно как треньорът му намери начин да му даде най-близкото възможно до това да е отново на терена.


Спенсър също подкрепяше Кал и го насърчаваше. Колкото и обтегнати и объркани да бяха отношенията им на моменти, по някакъв начин те успяха да си помогнат един на друг.

Забавно е. Обичах Лизи, но тя беше като бомба, която не знаеш кога ще избухне и дали ще разпръсне конфети или лентички наоколо, или ще отнесе сградата. Изпълваше всяко пространство, в което влезеше. Като карнавал или цирк.

Харесвам образа на Лизи, защото беше толкова истински. Тя таеше в себе си много болка и самота, жадуваше за обич и грижа, които не можеше да намери у дома си. И все пак тя бе също и прекалено настоятелна, на моменти изключително рязка и склонна да уязвява хората, нещо, което може би бе подклаждано от вътрешния й гняв към семейството й и света като цяло. Лизи не се задоволяваше с нищо, давеше се в мрачни чувства и се изолираше дори от приятелите си - най-близките й хора. По някакъв начин дори когато те даваха всичко от себе си за нея, тя беше някак безразлична, сякаш частта от нея, която можеше да бъде щастлива, бе изтръгната и недостижима.

,,Парченца от нашия живот'' ни дава променливата, неточна формула на живота и ни показва, че паденията не са окончателни и винаги има нещо по-добро, което ни чака зад ъгъла, а новото начало понякога може да настъпи едва след най-болезнената загуба.

Нещата няма винаги да са толкова лесни, но това не е проблем. Вероятно всеки научава този урок по различен начин. Вероятно всички приятелства трябва да бъдат проверени и да се променят, така че да продължат да имат смисъл.

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Ревю на ,,Правилата на привличането'' - Симон Елкелес


,,Правилата на привличането'' на Симон Елкелес е изключително забавно и увлекателно продължение на ,,Перфектна химия'' (ревю), което може да не е толкова динамично, но носи също толкова сладка и ненатрапчива нотка романтика, приятни емоции и лека наивност.

Последното, което Карлос Фуентес иска, е да отиде да живее при по-големия си брат Алекс в Колорадо. Но точно това се случва, след като се забърква с опасна банда в Мексико, излагайки се на риск. Много скоро след като постъпва в местната гимназия, Карлос отново успява да се забърка в неприятности и натопен за притежание на наркотици, единственият му шанс да не изхвърчи от училище е за живее в дома на бившия наставник на брат си - профер Уестфорд. Той среща дъщерята на професора - Киара - и остава изненадан от чувствата, които тя успява да предизвика у него. Той обаче не иска е да я завлече в живота си, особено когато наркобарон е по петите му и усеща, че нагазва все по-дълбоко.

Благодаря на издателство Ибис, че ми изпратиха копие от книгата и ми предоставиха невероятния шанс да стана част от тази история!

Киара ми стана симпатична още в самото начало със своята земност, овладяност и непринуденост, любовта си към природата и колите, широките си тениски и енергията си. Тя не се страхуваше да покаже коя е и бе изградила свой вътрешен ред, бе преодоляла несигурността и заекването си. Харесва ми колко по-различен бе образа й от този на Бритни - Киара знаеше, че не може да бъде друга и бе достатъчно сигурна в себе си, че да не опитва. Въпреки това ми се щеше да видя у нея някаква промяна от началото до края на книгата, каквато обаче нямаше.
 
Не мога да си представя, че момиче като Киара ще се нуждае от момче, което да се застъпи за нея, защото, ако някой посмее да я заплаши, тя навярно ще го удуши с огромната си тениска.


Карлос често ме нервираше със самодоволното си и детинско поведение и твърдата си убеденост, че целият свят се върти около него. Все се изкарваше жертва, вместо да си седне на задника, да реши какво всъщност иска и да се постарае да го осъществи. Подобно на брат си, беше изключително твърдоглавав, но често се бунтуваше повече напук на другите, отколкото заради някаква смислена причина, и се мъчеше да поддържа някаква фасада. Защо... май и той не знаеше. Все пак персонажът му, може би именно заради всичките си недостатъци, бе доста реалистичен. Хареса ми как Киара постоянно му се изпречкваше, нарочно или не, и объркваше всичките му възприятия, противопоставяше му се и го караше малко или много да се запита дали може би не греши за някои неща. Чрез връзката си с нея той стана някак по-отворен към другите, по-отговорен, разбра не само, че единствено от него зависи да промени живота си, но и че от време на време просто трябва да оставиш хората да ти помогнат.

Второстепенните герои ми бяха симпатични, защото внасяха разнообразие, но образите им не бяха добре изградени. Родителите на Киара бяха неестествено разбрани, търпеливи и подкрепящи, брат й - прекалено мило хлапе, а приятелят й Тък беше винаги в най-приповдигнато настроение. Колкото до Бритни и Алекс - тях почти никакви ги нямаше, не правеха нищо освен да се лигавят и да се суетят около Карлос.

Точно като първата книга, и ,,Правилата на привличането'' имаше свое цялостно послание, вложено и в заглавието - нещо, което обожавам. В конкретния случай това беше, че каквито и проекции да правим и каквито и и очаквания да имаме, това, което ни привлича у другите, е неизвестно и за нас самите.

 - Късам моите ,,Правила на привличането''. Разбрах нещо. 
 - Какво?
 - Няма правила на привличането. Джейк изобщо не е такъв, какъвто искам. Интересите му не съвпадат с моите, той мрази ,,Ултимейт'', а в свободното си време чете и анализира поезия. А аз не мога да спра да мисля за него.




неделя, 17 юли 2016 г.

The Elementals Book Covers Tag



Благодаря много на Мери за тага. Кълна се, отне ми повечето от 30 минути да ги наместя тези снимки и текстове, пълно бедствие, но мисля, че в крайна сметка се справих... Ако някой има желание да направи тага, нека опита, защото е 01:20 през нощта и наистина ме мързи да си блъскам главата кого да тагна.


1. Намери книга с вода на корицата и книга със синьо на корицата.

















Това на първата определено трябва да са капки вода...


2. Намери книга с огън на корицата и книга с червено на корицата.

















На първата корица вляво в далечината има малко огън, брои се, предполагам.


3. Намери книга с нещо свързано със земята на корицата и книга със зелено на корицата.


Тук и двете покриват и двете изисквания, хихи. Много обичам подобни корици. Има ли джунгли, храсталаци и зелено, няма как да не загледам книгата.


4. Намери книга с въздух на корицата и книга с бяло/сиво на корицата.

 














Такам.. вижте, на първата корица има вятър, а вятърът е въздух все пак, right? :D Досега дори не бях забелязала убийствената прилика между двете О.о?! Все тая - УНИКАЛНИ СА!


5. Намери книга със синьо, червено, зелено и бяло на корицата.


Тук очевидно има по малко от всичко. Обожавам тази корица, едновременно е пълна с такива жизнерадостни цветове, но и е потискаща. Който я е правил, определено е усетил книгата...



четвъртък, 14 юли 2016 г.

Ревю на ,,Джейн Еър'' - Шарлот Бронте




- Нима мислите, че щом съм бедна, с обикновен произход, скромна и дребна на ръст, нямам душа и сърце? Грешите! И аз като вас имам душа, имам и сърце! Ако бог ми беше дал малко красота и повече богатство, и аз щях да ви причиня страдания, ако бяхте решили да се разделите с мен, както на мен ми е трудно да се разделя с вас. Говоря ви сега, презряла установените порядки, условности и дори отхвърлила всичко земно; всъщност духът ми говори с вашия дух, сякаш вече сме прекрачили гроба и сме застанали през божия престол, равни един на друг - каквито сме всъщност.
- Каквито сме всъщност - повтори мистър Рочестър. - Да - добави той, като обви ръце около мен, присна ме до гърдите си и впи устни в моите, - да, Джейн!

,,Джейн Еър'' на Шарлот Бронте е една наистина невероятна книга - толкова тъжна и въздействаща, но и също толкова силна и вдъхновяваща, тя засяга важни и определящи за живота на хората през 19 век теми. Изказва вечни истини за човешките отношения и любовта, но също така ни позволява да видим времето на Шарлот Бронте през нейните очи и понеже романът е до голяма степен автобиографичен, опознавайки нейната героиня, да опознаем и нея. В този роман тя изказва своето несъгласие към жестокото отношението към мислещите по различен начин от строго определения, към живота и мястото в света, които биват отреждани на жените, и отхвърлянето на хората от по-ниските социални стълбички. В начина й на писане има такава нежност и красота, че всяка една дума се чете с удоволствие и книгата съвсем неусетно те завладява. Книгата има изключително тайнствена атмосфера, а мистериите и свръхестественте елементи я допълват идеално, правейки я дори по-чудата и очарователна.

Романът ни разказва историята на едно обикновено английско момиче, което отрано познава трудностите на живота. Останала сираче, Джейн е пратена от своята леля в интернат за сираци, известен със строгите си порядки и жестоко отношение. Надарена с непримирим дух и силно чувство за собствено достойнство, Джейн не спира да се стреми към свободата. Когато заема място като гувернантка в едно богато семейство, Джейн се влюбва в господаря на имението. Любовта й е споделена, а радостта й - пълна, докато не открива тайна, която за секунди разрушава всичко. Озовала се на кръстопът, Джейн трябва да вземе съдбовно решение. Кое ще надделее: гласът на разума или повикът на сърцето?



 — Аз не съм птичка и никакви мрежи не могат да ме задържат; аз съм свободно човешко същество с независима воля, която сега изисква да ви напусна.

Джейн Еър е страхотна героиня, с която веднага успях да се свържа и на която не можах да не се възхитя. Заобичах я от самото начало заради природната й интелигентност, силния й дух, любопитството й към света. Тя е пламенна, искрена и отдадена на това, в което вярва, а душата й е неспокойна и вечно търсеща. Още от дете тя си позволява да изрича неща до толкова искрени и верни, че пробуждат смущение и неприязъм у не така отворените като нея към света хора. Бунтува се срещу натрапения й от другите начин на възприемане на света, който повечето хора по това време приемат, без дори да се замислят. Въпреки оказания върху нея турмоз и омразата на хората, тя не се пречупва. Джейн не само оцелява и се грижи за благополучието си, но и се учи от всички неща, които й се случват - добри или лоши. Към края на книгата имаше няколко момента, в които тя ме разочарова като не отстояваше своята позиция и се поддаде на манипулации, но това придаде дори по-голяма плътност да персонажа й, показвайки че тя като всички останали не може винаги да бъде силна и вярна на себе си.

- Дори целият свят да те мрази и да вярва, че си лоша, щом съвестта ти говори, че това не е така и те кара да мислиш, че не си виновна, ти няма да останеш без приятели. 
 
Обожавам начина, по който бе представена връзката на Джейн и Хелин, момичето, с което тя се запознава в пансиона Лоуд, и начина, по който се допълваха една друга. Хелин направи част от детството на Джейн по-малко самотно и я научи на толкова много. Харесва ми как чрез техните разговори са показани две гледни точки - как хората се справят с едно и също нещо по различни начини, а именно с изолацията и отхвърлянето им от обществото.

- Когато ни ударят без причина, трябва да отговорим на удара с удар - убедена съм в това - и то с такава сила, че този, който ни е ударил, завинаги да се отучи да удря.
- Сигурна съм, че ще разсъждаваш другояче, когато пораснеш: сега ти си малко, неразумно момиче.
- Но аз така чувствувам нещата, Хелин: трябва да мразя онези, които въпреки усилията ми да им угодя, продължават да ме мразят; трябва да се противопоставям на онези, които ме наказват несправедливо.



- Вие в присъствието на мъж - брат, баща, господар или какъвто и да било - се боите да се усмихвате твърде весело, да говорите твърде свободно, да действувате твърде бързо. Ала с течение на времето, надявам се, ще се научите да говорите с мен естествено, както аз с вас; тогава във вашето изражение и движение ще има повече живост и разнообразие, отколкото сега. От време на време аз виждам зад гъстите пречки на клетката една интересна птица - жива, непримирима и смела пленница; ако тя беше свободна, щеше да литне към облаците.

Рочестър е доста противоречив персонаж с тежък, странен и леко неясен в началото характер, към който обаче никой не би могъл да остане безразличен. Лошият му нрав е до голяма степен подхранван от чувството, че е самотен и неразбран. Той прилича по своята интелигентност и духовитост на Джейн, но те са колкото еднакви, толкова и различни. И все пак Рочестър вижда в нея част от себе си. Двамата се разбират така добре и се доверяват един на друг, а в разговорите и поведението им, когато са заедно, много ясно се усеща силната им привързаност. И Джейн, и Рочестър дълго сдържат бушуващите у тях чувства, отричат дори пред себе си съществуването им и се борят със собствените си желания, тежка борба, която са предопределени да загубят. Отношенията им са така интересни за проследяване и до голяма степен именно те правят книгата така пленителна и въздействаща, а за мен най-силният момент в книгата е, когато Рочестър осъзнава, че каквото и да прави, ще изгуби Джейн и се решава да бъде изцяло откровен с нея, и че това е единственото правилно нещо, което може да стори.

- Защото - продължи той - понякога изпитвам странно чувство към вас. Особено когато сте близо до мен както сега - струва ми се, че сърцето ми е свързано със здрава струна с вашето сърце. 

,,Джейн Еър'' е завладяваща, увлекателна и важна книга, която ме накара да изпитам толкова много емоции наведнъж и да се замисля върху всяка от постъпките на героите, да се опитам да ги разбера. И дори сега, след като я завърших, още се чувствам все така дълбоко свързана с персонажите и историята, а тази книга е запечатана в сърцето ми.

П.С.: Съвсем скоро ще постна и дискусия с Ади и Натали за книгата.


И ако това не е достатъчно, ето ревюто, което подтикна мен да прочета ,,Джейн Еър'':



вторник, 12 юли 2016 г.

Booktube-a-thon 2016 TBR


Понеже не успях да се включа в БКМ (Българския книжен маратон), реших да взема участие в този четатон, който тази година ще се проведе от 18 юли до 24 юли. Отсега предвкусвам провала, но се надявам да успея да прочета поне 3 от книгите, макар че най-важното в крайна сметка е да се чете, колкото - толкова. 

1. Книга, която има жълто на корица 
Най-накрая дойде ред и на  ,,Библиотеката на Въглен връх'' на Скот Хокинс.

2. Да четеш само след залез
Мисля за тази категория да довърша ,,Камък от любов'' на Юлиян Попов, защото според мен е доста подходяща за четене по това време.

3.Книга, която откри благодарение на Booktube
''The Geography of You and Me'' на Jennifer E. Smith.

4. Книга от любим автор
Мисля да започна ,,Играта на Ангела" на Карлос Руис Сафон, но тя си е тухличка и едва ли ще стигна до нея през кратката седмица, в която се провежда този четатон.

5. Книга по-стара от теб
,,Да убиеш присмехулник'' на Харпър Ли.

6. Прочети и изгледай адаптация по-книга
Смятам да ги обединя с предишната категория, все пак ,,Присмехулникът' отговаря и на двете.

7. Прочети 7 книги
Айде не. И с петте, които си определих, няма да се справя...


понеделник, 4 юли 2016 г.

Ревю на ,,Гавин и завръщането на магията'' - Джеймс Тредуел


,,Гавин и завръщането на магията'' на Джеймс Тредуел е чудата книга с атмосфера, наситена с напрежение и злокобност. Четейки този пълен с мистерии роман, ще се гмурнете в един различен свят на тъмни магии и мрачни тайни, в лудо и опасно приключение.

Начинът на писане на автора е красив, ненатоварващ и все пак описателен, но не ми хареса, че действието понякога се развива прекалено бавно и сякаш се отделя твърде много време на неща и моменти, които не са истински съществени за историята и съвсем лесно биха могли да бъдат посъкратени.

Много е интересен начина, по който двете сюжетни линии се сблъскват и миналото и настоящето се преплитат. От една страна, се връщаме векове назад, за да проследим историята на най-великия маг на света - как той се сдобива с Дарът, как се стига до изгубването му и изчезването на магията. Другата сюжетна линия пък се съсредоточава върху петнайсетгодишния Гавин, който вижда невидими за другите хора същества. След като споделя за това на един от учителите си, той бива отстранен от училище и изпратен в малко градче при леля си. Обаче пристигайки в Корнуол, никой не го очаква на гарата.

Главният герой, Гавин, е един обикновен тийнейджър, въпреки нетипичното положение, в което е поставен. Той си има своите страхове, несигурнисти и се чувства объркан и сам, заради което ми беше изключително лесно да го разбера и просто нямаше как да не го харесам. Колкото и повече сила и смелост да откриваше у себе си, той си остана същото изгубено дете, което ми допадна заради реалистичността си.

Обикновено, когато някой му кажеше, че го разбира, беше точно обратното. Именно това заявяваше майка му, когато всъщност не му вярваше. Само че този път не го интересуваше кой му вярва и кой - не. Нещата, които беше видял и чул, се мержелееха в тъмнината зад него, невъзможни, незабравими.

Образът на най-великия маг на света ни показва, че и най-великите магове на света могат да са пълни идиоти. Голямата сила не върви подръка с мозък, за съжаление. Йохан правеше глупост след глупост, оправдавайки действията си с още по-голяма глупост, която наричаше любов. Уж Дарът би трябвало да го направи по-мъдър и отговорен, но стана тъкмо обратното, той само се възползваше от силите си и ги хабеше.

 - Познавам сърцето си.
Тя се усмихна печално, доколкото лице като нейното беше способно на усмивка. 
 - Никой не достига такова познание.

Имам толкова много любими герои от второстепенните персонажи - като започнем с самотния, но и много интелигентен Хорас и неговата добра преценка на ситуациите, от която не можех да не се възхитя, ''лудата професорка'' Хестер Лайтфут, която няколко пъти едва не уби себе и Гавин заради ужасните си шофьорски умения, странната и страхлива Марина, която на моменти обаче ме дразнеше с безумната си наивност.

,,Гавин и завръщането на магията'' е една пъстра и вълнуваща книга, която понякога ще ви кара да настръхвате и която ще съпреживеете с героите.

Благодаря на издателство AMG Publishing за предоставената възможност да прочета тази страхотна книга!



The Story Beyond the Pages



С Ади и Натали решихме да последваме идеята на прекрасните Павлина и Памела и да се включим в тази страхотна инициатива през следващите два месеца. Сигурно вече сте прочели в блоговете им за какво става въпрос, но все пак и аз ще обясня. Та, трябва да си намерите другарче, друг/и блогър/и и да изберете няколко книги, които не сте чели, но искате да прочетете, като след това всеки от вас трябва да публикува нещо като дискусия (с другарчетата, разбира се) в блога си за една от книгите. Препоръчително е книгите да са от различен жанр и броят им да е четно число. 

 Книгите, които определихме за четене през юли, са следните: 

,,Джейн Еър'' на Шарлот Бронте

Роман, който не мога да опиша откога искам да прочета. Интригува ме времето, в което е творяла Шарлот Бронте, а и копнея да се срещна вече със силните й персонажи и да разбера кое е онова в тази книга, заради което тя е определена като предизвикала истинска революция.
 


,,The Geography of You and Me'' на Jennifer E. Smith

Мисля, че тази книга ще се окаже нещо много сладко и вълнуващо, въпреки че единственото, което знам за нея е, че има много пътувания и главните герои се опитват да забравят един за друг. На мен ми звучи страхотно, не знам за вас.

нима този цитат не е убийствен, а!



И последното ни четиво е ,,Да убиеш присмехулник'' на Харпър Ли. Знам, че в тази книга се набляга на сериозни теми като смъртта, расизма и какво ли още не, както и че е донякъде автобиографична и това я прави изключително интересна за мен. Въпреки че още не съм я прочела, вярвам в силата й и съм убедена, че ще остави трайна следа у мен.

Какъв късмет, че и тричките се оказахме запалени по класиките!

Мисля, че това е една прекрасна възможност да се мотивираме една друга и да прочетем книги, които иначе едва ли бихме подхванали в този момент, както и да видим как други хора гледат на тях. Така че ако по някаква причина сте в зациклил читателски период, не пропускайте да се включите.